× Анахи ×
-О. Боже. Мой.
-Какво, какво става? Джейкъб ?- започнах да щракам с пръсти пред лицето му, но той се беше втренчил в някого или нещо.
Пак някое хубавко момиче, навярно. Най-добрият ми приятел беше идиот и женкар, какво ли се очудвам. Но, когато почти разля кафето си върху мен, докато следеше въпросното момиче с поглед, реших да се намеся.
-Какво толкова зяпаш, дявол да те вземе?
Обърнах се по посока на погледа му и замръзнах.
-Еха!
Всички в радиус от 100 метра гледаха в нейна посока. Беше като излязла от нечия фантазия. Беше като Лара Крофт, или не знам... Някоя секси, бойна мадама. Докато вървеше сякаш въздухът около нея се нажежаваше. Косата и черна като катран и дълга до кръста се спускаше на плитка по гърба и. Очите и бяха със същия цвят, сякаш нямаше зеници. И бяха толкова омайващи и примамващи и с някакъв почти извънземен блясък. Цялата беше в черно. Дрехите и, дори кожените гривни по ръцете и бяха черни. Единствено кожата и бе с леко бронзов загар. Единствено тя вкарваше цвят в цялата черна картина. Потникът и беше с гол гръб, държеше се на няколко връзки и под плитката и се виеше татуировка. Буквално се виеше. По целият и гръб беше татуирана змия.
Без да поглежда никого, без да казва каквото и да било се качи по стълбите към входа на университета и изчезна.
Бавно премигах.
-Какво беше това?- опулих се към Джейкъб.
-Мокрия сън за тайнствената, зла мръсница, Анахи. - каза той и приглади брадата си. После си намести очилата и си оправи перчема.
-Страшен простак си, знаеш ли?
-Шегуваш ли се?- опули се той - Не я ли видя? Сякаш е излязла от някой готик сериал.
-Може да е някоя сатанистка. Или вуду-магьосница.
Размахах пръсти срещу него, а той грубо избута ръката ми.
-Шегуваш ли се, русокоске? И в ада бих слязъл заради нея.
-Супер тогава, че ад не съществува. - засмях се и тръгнах нагоре по стълбите.
× Оливър ×
-Видя ли я ?- Дерек ме тупна по гърба и се настани до мен.
-Смахнатата вещица, която обикаля коридорите на университета ли?- повдигнах скептично вежди - Всички говорят за нея, все едно е някое мистично същество. И не, не съм я видял.
- Прав си. Надали и е приятно всички да я обсъждат.
-О, приятно и е. За това изглежда по този начин.
-За Бриник ли говорите?
Адриана се тупна на стола от другата ми страна. Направи балонче с дъвката си и вдигна обутите си в кубинки крака върху масата.
-Сигурен съм, че ще си станете първи дружки. Ти си същата психарка.- изсумтя Дерек.- И как успя да и научиш името ?
-Попитах я, глупако. - ухили се тя.
-Заговорила си я и не те е изяла?
Тя го замери с някаква хартийка и аз завъртях очи.
-Говорим за вълка... - ухили се Дерек
-Бриник! - провикна се Ади и взе да ръкомаха. -Искаш ли да седнеш при нас?
Намръщих се и се обърнах към вратата. И тогава я видях. Всичко в мен се преобърна, докато вървеше към масата ни с неразгадаемо изражение.
-Не е възможно.- прошепнах пресипнало.
-Какво? - Дерек се преближи.
-Това е тя! - изсъсках - Жената, която сънувам. Онази със змията на гърба.
-Пич! Тя наистина има татуирана змия на гърба. - пребледня Дерек.
Не можех да откъсна очи от нея. Сънувах я. От известно време я сънувах. Всяка нощ. Заедно с порутената, изоставена къща на края на улицата, където живеехме с Дерек и Ади. Сънувах я как идва. Сънувах я на пода на онази къща в локва от кръв, коленичила върху пентаграма. Сънувах я в пламъци. Сънувах как самият дявол идва и я убива.
× Някъде из Ада ×
-Господарю, не мислите ли, че правите грешка като изпратихте Бриник на тази мисия ? - Даниел седеше пред мен и не спираше да дърдори ли, дърдори.
-Не, а и не смятам, че ти дължа каквато и да било обясняние.
-Но, ако разбере за миналото ? Ако разбере как всички крием истината от нея?
Глупакът видимо потрепери. Чудесно. Заобиколен съм от идиоти, нещастници и страхливци. А, хората се ужасяват от тях. От тези демонски мижитурки, които не стават за абсолютно нищо през повечето време.
-Слушай, Даниел - изръмжах и се изправих. - Дръж си мръсната уста затворена и не си пъхай дългия нос, където не ти е работата. Ясен ли съм ? Не си забравяй мястото, а то е доста ниско. Още едно глупаво изказване и отиваш директно долу при всички малоумници и многознайковци като теб, където ще се пържиш и гърчиш във вечни мъки, докато , както казват смъртните "Адът не замръзне"!
-Съжалявам, съжалявам. - каза шепнешком с пълни с разкаяние очи и се изниза.
******
Здравейте! Ето я и втората глава. Както виждате, решила съм историята да се развива от няколко гледни точки, за да има повече всеобхватност, а и го намирам за по-интересно.
Вие как мислите ? Харесва ли ви ?
Очаквам с нетърпение мненията и коментарите ви.
Целувки.
~ Авигет 💋
