Беше горещо. Вкъщи винаги беше горещо. Не е като да е нещо ново. Обичах жегата. Караше ме да се чувствам у дома. Мразех, когато съм някъде на студено. Дано Той не беше решил да ме изпрати някъде на студа. Викаше ме. Най-вероятно щеше да ме изпрати по работа. Да сключа сделка с някой простосмъртен глупак.
-Бриник, скъпа ! - изсъска Даниел, когато ме засече в коридора. - Изглеждаш зашеметяващо. Гореща като Ада, както винаги.
Изкикоти се на собствената си шега и се облегна на стената. Скръсти ръце върху скъпото си дизайнерско сако. Нищо не го интересуваше освен парите. Копелето беше фрашкано с тях и обичаше да ги харчи, а те не свършваха.
- При татенцето ли отиваш? Чух, че имал някаква специална задача за теб.
-Сериозно?! Какво точно знаеш за тази задача?
-Хм, да помислим... Нищо ! - очите му просветнаха с огнен блясък. - Нима питаш мен ? Нали ти си най-вярната му хрътка ?
-Глупак. - изцъках и продължих напред. - Нека не го караме да чака.
Тръгнах с възможно най-уверената си крачка, без дори да се обръщам назад. Никой не заслужаваше вниманието ми и без това ме мразеха в червата си. Просто се правеха на миловидни пред мен, за да не събудят гневът ми или още по-зле, този на Господаря. Само с поглед можех да ги изпържа и да ги пратя в най-пъклените кътчета, където се подвизаваха изчадията на прекрасния ни дом. Бях могъща и това ги вбесяваше.
Прокарах ръка по кървавочервените стени и се усмихнах. Нещастници.
Почуках веднъж и огромната черна порта от масивно желязо се отвори бавно. Покоите на Господаря се разкриха пред очите ми. Всичко беше в черно и червено. Черното кадифе по пода и стените, заглушаващо всички шумове от вън, а също и от вътре. Червеният сатен върху огромното легло от черна кожа. Между чаршафите се мъдреше дребна фигура с шоколадова кожа, къдрава коса и черни очи. Беше гола.
-Тара.- казах през зъби.
-Бриник. - отвърна ми надменно тя.
-Излез!- изсъсках и присвих очи към нея.
Тя стрелна поглед към другия край на стаята. Той стоеше с чаша уиски в ръка. Беше махнал вратовръзката си, ризата му беше разкопчана, а сакото му захвърлено върху бюрото. Беше се вторачил в някакви листове. Когато чу гласът ми вдигна глава и отметна русата коса от лицето си, усмихна се сладострастно и обърна поглед към Тара.
-Чу я. Излез.
Малката глупачка си събра нещата и изчезна моментално. Изпари се и от нея остана само прекалено сладкия аромат на парфюма и. По-късно щях да я намеря и да си поговорим.
-Викали сте ме.
Едно мигване и се озова зад мен. Притисна тялото ми към бюрото си и ме обърна към себе си. Хвана ме с едната ръка за шията, а другата я остави да лежи на бедрото ми. Прокара език от ключицата до ухото ми и изпусна стон на възбуда. Цялата настръхнах. Нямаше подобно същество като него.
-Вкусна както винаги.- прошепна в ухото ми.- Имам задача за теб, Демон мой.
-Не си играйте с мен, Господарю. - отдръпнах се от него. - Не ме докосвайте, при положение, че до преди минути сте се търкаляли с онази гнусна твар в леглото.
-Не ставай глупачка, Бриник ! -изръмжа той и си наля още уиски. - Знаеш колко е нахална, влюзох, а тя вече беше тук. Гола. Оставих я да си лежи там, защото знам, че ще и прилошее като те види.
-Трябва да я накажете! - просъсках тихо.
-За нея самото ти съществуване е наказание. Няма нужда от повече, а и е полезна заради дарбите си. Освен това аз нямам очи за друга. Знаеш го.
Приближих се отново до него. Взех внимателно чашата от ръката му и я пресуших на един дъх, после впих устните си в неговите. Истина беше. Нямаше следи от Тара по себе си. Не я беше докосвал.
-Задачата, Бриник. Забавлението после.- прошепна и ме откъсна от себе си.
-Слушам.
- Ще те изпратя на ваканция при простосмъртните.
Изтръпнах, когато чух думите му.
-Какво трябва да означава "ваканция"?
Досега съм ходила там само за по няколко часа. Колкото да сключа сделка и да се прибера с нечия душа.
-Изпращам те за една година. Това е срокът ти. Избрал съм група от хора, учат заедно, но не се познават. Да кажем, че... -той замълча за момент и притегли думите си. -... имат интересни дарби. Искам ги, тук. Гарантирам ти, че няма да е лесно. Трябва да заживееш с тях, да се преструваш на простосмъртна и да ги привлечеш на наша страна. За това ти давам цяла година. Знам, че ще успееш.
-А, какво ще получа в замяна ? Това е една година, в която ще съм далеч от вас.
-Знам, скъпа. Но съм го измислил добре.
-Какво ще получа в замяна ? - изскърцах със зъби.
Той ме качи върху бюрото си и се намести между краката ми. Отметна кичур черна коса от лицето ми и се усмихна.
-Корона, Бриник! - прошепна срещу мен-Ще те направя кралица, ако успееш. Ще управляваш Ада редом с мен.
*******
Изключително се радвам да ви предоставя новата си история.
Много бих искала да чуя мненията ви относно началото и се надявам да ви е харесало и да следите за напред.
Целувки.
~ Авигет 💋
