Way to you

~11~

Почнах да викам за помощ тъй като,докато карах уцелих дупка и в момента колелото беше върху десният ми крак. -Продължавах да викам с надежда да ме чуят,защото при предишният ми опит да се изправя,болката в крака ми стана по-силна.
Затворих очи и се опитах да игнорирам болката в крака си,но изведнъж тежестта ,която го бе притиснала изчезна. Когато отворих очи ,вече Марк ме беше вдигнал на ръце и нареждаше на Бам да повика такси.
Гледна точка на Марк
Защо това такси се бави толкова къде е ,по дяволите.
Погледнах към Кими ,която се беше сгушила в прегръдката ми и почна да плаче тихо. Ясно. Боли я ,но не иска да притеснява нас и затова зарови глава в гърдите ми ,за да не я видя .
Таксито дойде и аз бързо седнах на задната седалка,като не оставих Кими да се отдели от мен ,а просто казах на шофьора да кара към най-близката болница и почнах да я милвам по косата.
-Спокойно ,Кими. Скоро ще сме в болницата.
След като пристигнахме в болницата все още с нея на ръце влязох в първия кабинет,който видях.
-Какво става тук. Момче в момента съм с пациент,ще те помоля да излезеш!
-А,Вие не виждате ли,че това момиче в ръцете ми е пострадало и има спешна нужда от лекарска помощ!
- Може и така да е,но си има ред в тази болница! Не може просто така да нахлуват и да прекъсват мой преглед!
Поставих Ким на лекарската кушетка и се приближих заплашително към мъжа в бяла престилка,който ме погледна уплашено.
-Вие ,сам го казахте ,това е просто шибан преглед,а тя може да е със счупен крак!!!
-Може и така да е ,но не трябваше да постъпвате така .-каза примирено,въздъхвайки се обърна към пациента-Господине,ще изчакате ли замалко навън.
Човекът кимна и излезе.
-Момче и ти излезе,щом я прегледам, ще те извикам.
Излязох и чаках и може би след трийсет минути,бях повикан.
-Какво стана ,Кими? Как се чувстваш? - попитах я ,веднага щом я забелязах седяща на малката кушетка в лекарския кабинет.
-Не знам,Марк. Докторът каза ,че сега ще се върне със снимката на крака ми. Иначе се чувствам много по-добре, благодаря ти!
Преди да успея да кажа каквото и да е ,лекаря влезе .
-И така млада госпожичке упасявах се,че крака е счупен,но той е само навехнат . Няма да го движите два дена и ще чувствате като нова.
-Но нали е само навехнат защо толкова много време?
-Защото е почнал да се надува и затова Ви е боляло толкова много.Трябва ви само почивка и студени компреси.
-Но аз от утре съм на училище и това е ново за мен,не искам да направя лошо впечатление и ....
-Кими ,успокой се - прекъснах я аз,като сложих ръце на раменете й -ще си вземеш бележка и готово. Сега дишай и издишай.
-Ех,младата любов.-каза доктора,но се направих все едно не съм чул.
-Докторе ,може ли да се прибираме вече?
-Да,разбира се.
-Хайде,Кими.
Взех я на ръце и тръгнахме.
-Ама аз мога да ходя. Достатъчно ме носи.Все пак не съм лека.Хайде,пусни ме.
-Не си тежка ,а и да съм се оплаквал . Лекаря ти каза да си почиваш,така че спри да се инатиш и се дръж здраво за мен.
Тя уви ръце около врата ми ,а аз затегнах захвата около кръста и краката й.
-А Бам ,къде е?-попита ,като
погледна в очите ми,щом излязохме на паркинга.

Гледна точка на Ким
-Няма го ,тръгна си. Каза,че имал работа.
-Да повикам ли такси?
-Не,казах му да ми докара колата преди това.Ето я и нея.
Щом я отключи,ме настани на мястото до това на шофьора и потеглихме.
Когато стигнахме,ме занесе до пред вратата ми и аз отключих.
-Благодаря!-казах му  докато затварях вратата,но той не ми позволи , като я задържа с крак.
Повдигнах вежда към него и го погледнах с объркан поглед.
-Какво ,да не мислиш ,че ще те оставя сама ,в такова положение. Оставам тук.
Отвори си вратата и ме понесе към дивана.
Щом ме настани ,ми се ухили насреща.
-Е,какво искаш за вечеря?
-Изненадай ме.
Получих още по-ухилен поглед и тръгна към кухнята.
О,дано знае какво прави ,а не се окажа с подпалена кухня.-казах подхилвайки се.

Ето я новата глава. Дано да ви хареса. Вотвайте и коментирайте на воля. Обичам ви😘😘😘