Way to you

~1~

Понякога искали ли сте да сте малки и безгрижни деца?Да,нали! Всеки е искал. Когато е в момент на отчаяние или при много трудния избор между любовта и разума. Вие бихте избрали любовта нали? Но не и аз. Аз бих предпочела разума е това бе преди ,преди да се срещна с него. Човекът,който ме разтърси из основи. С когото разбрах от какво бих се отказала и защо да не го правя. С когото летях в облаците и падах,без да мога да стана от руйните на разбитото си сърце. Който бе моят лек,но и моята отрова.
Всичко започна, когато тате бе назначен на работа в Корея. Аз бях много зле,бях тъжна и му казах,че не искам,да се разделяме,а той ми отговори:
- Не отивам сам и ти идваш с мен!
-Какво?
-Фирмата,в която съм назначен ни уреди апартамент и няма да те оставя. Знам,че не си добре след смъртта на майка ти. Не бих те оставил сама. Обичам те , принцесо моя!-каза той и ме прегърна,аз отвърнах естествено.
- И аз те обичам! Но какво ще стане с образованието ми?
- Не се безпокой ,записах те в най-добрата гимназия там. Заминаваш утре. На мен ми се налага да дойда чак след два дни.
За тате всичко беше добре,но в моята глава имаше толкова много въпроси,без нито един отговор.Боях се от всичко ново,а сега новите неща хич не бяха малко.Нов град
(е , почти),нови хора,без приятели и напълно ново училище.
След седмица почвах,а проблемите започваха веднага. Щом пристигнах багажа ми беше разменен. Останах само с дрехите на гърба си. Отидох да оправя проблема,но и те не знаеха къде е.
Бях много ядосана ,а до мен се приближи някакво момче,на което не обърнах внимание докато не каза,че и неговия багаж е разменен с този на някаква си "принцесата на тати". Аз се обърнах към него и погледнах към погрешно попадналия в мен куфар,на който бе написано"Mark Tuan".След това се изкашлях,за да ми обърне внимание и малко засрамено казах:
-Извинете,но това е моят багаж. Вие да не сте Марк Туан?
-Да!-каза и си взе куфара-А това е вашият багаж. Заповядай, принцесо!-каза ,като ми подаде куфара с лека усмивка,от която леко се изчервих и си тръгна.
Зарадвах се,че намерих куфара си и тръгнах . Викнах си такси , казах му адреса и започнах да разглеждам улиците на Сеул.
Беше доста по-различно отколкото си спомнях.
Щом стигнах,платих на шофьора и влязох в апартамента.
След като си избрах стая и подредих апартамента,за да стане по-уютно си взех душ и си поръчах пица. След 30 минути тя дойде,аз си се наядох като прасенце и отидох да поспя,но преди да затворя очи видях леката и някакси сладка усмивка на непознатия от аерогарата.
Усмихнах се и съм заспала.

Хей,това е първият ми фик и искрено благодаря на всеки ,който е почнал да го чете😊 Обещавам ,че нататък ще стане по-интересно!

Благодаря ти kumamon17 за корицата ,не че ти казах, че ще я използвам де,ама това са подробности 😂