Way to you

~4~

Когато се събудих, всичко около мен беше бяло. Трябваха ми няколко секунди,за да разбера,че съм в болница. Тъкмо да натисна звънеца до леглото ми,когато в стаята влезе мед. сестрата.
-О,ти си се събудила!?- каза с широка усмивка тя.
-Да,а как се озовах тук? Кой ме доведе?
-Едно момче те доведе ,скъпа. Каза,че си била нападната.-при тези думи всички спомени от вечерта нахлуха в съзнанието ми .
-Къде е той?
-Момчето ли?-аз й кимнах -Тук е!Отиде да си вземе кафе.
Всеки момент ще дойде. Приятелят ти е много добър
и явно беше много загрижен. Не се отдели от теб докато не се увери,че си добре,въпреки че неговото състояние бе по-лошо.
-Как е той?
-И той е добре,спокойно.
- Може ли да си тръгна вече?
-Да,вече няма никакви поводи за притеснение. Загубата на съзнание е не само заради удара,но и заради силния  стрес. Трябва да си почиваш повече и не се тревожете за нищо. Момчето вече подаде оплакване от името ти!
-Какво?
-Да! Не се притеснявай. Властите вече търсят мъжете,които са опитали да те наранят,мила!
Когато чух това ,се запитах кое  ли е това момче и защо ли ми помогна толкова. Исках да разбера възможно най-бързо и да му благодаря,дори да знаех ,че това няма да е достатъчно. Той ми помогна без да знае коя съм,какво става и да обмисля,а да не говорим колко други биха се направили на глухи и слепи.
-А той кой е ,как се казва?-попитах нетърпеливо.
- Не знам.Каза, че е приятел .
Чаках в болничната стая ,но той така и не се появи.
Реших да си тръгна и си повиках такси с телефона,който ми върнаха в болницата.
През цялото време  в таксито си мислех за това момче,което толкова ми помогна.
След като пристигнах вкъщи продължих разсъжденията си,сгушена с едно одеяло на дивана,не бе студено, просто на мен така ми харесва.
Аз дори не бих го разпознала по улицата,ако се срещнем. Единственото,което видях е надписът на гърба на якето.Мелодията на телефона ми прекъсна мислите ми. Когато видях,че  татко ми звъни.
- Ало?
-Как си принцесо?-реших да не го притежавам.
-Добре съм.Ти?
-Аз също,но имам лоша новина. Имам проблем с документите и няма да успея да дойда още към две седмици. Сърдиш ли се?
-Не ,не е по твоя вина. Бъди спокоен,ще се справя.Ако не си забелязал,вече съм голямо момиче.
-Знам скъпа,това ми го повтаряш откакто проходи. Знам,че си добре и ще се справиш,но въпреки това синът на една приятелка ще те наглежда и ще ти помага.
-Но татко...-прекъснах татко,а той мен също.
-Не съм си и помислял,че няма да се справиш,мила. Просто,когато й споделих тя настоя,не можах да й откажа.А и той наскоро се е преместил в града за постоянно.
-Тати добре съм!
-Знам,но за всеки случай. Трябва да затварям,викат ме.
Обичам те,чао и бъди мила!
-Добре,ще се опитам. Чао и аз те обичам!
Реших,да се видя със старата си приятелка,но нито помня адреса й,а нямам новият й номер.
Исках да се разходя,но реших по съвет на доктора,да си почивам. През изминалите дни не излизах много.
Най-вече за храна и напитки или за кратка разходка.
Остана един ден до началото на учебната година.
Денят протичаше както обикновено. Събудих се,оправих си леглото и си взех душ. Излизайки от банята,на вратата се звънна, а аз бях по хавлия,учудена кой ли може да е.
Облякох се набързо и извиках:
-Идвам!Ей,сега идвам,де!
Отворих вратата,но така и не ми стана ясно кой е той.
Погледна ме и се усмихна. Усмивка му ми бе позната,но откъде?Стояхме и се гледахме в неловка тишина ,която той пръв реши да наруши.
-Добро утро.
-Добро да е,а ти си?
-Аз съм Марк,а ти си "принцесата на тати"- с това си спомних откъде ми е толкова позната усмивката му.
-Момчето с разменения куфар!?-казах,сочейки го.
-Да!
-Какво правиш тук?Как ме намери?-бомбардирах го с въпроси.
-Аз съм синът на приятелката на баща ти. Той каза,че те е предупредил.Какво на вратата ли ще ме държиш?
-Да,тоест не! Заповядай!-казах аз засрамено ,като му направих път да мине.
Защо трябва при всяка наша среща да ме засрамва.

Е,ето още една глава. Надявам се да не сте се отказали от историята ми и все още някой да я чете.
Благодаря искрено на всеки отделил от времето си,за да чете 💖💖💖!!!
Ако ви е харесало вотвайте и коментирайте!!!