Way to you

~3~

Изведнъж единият ме хвана за лакътя,изправяйки ме на крака ,шепнейки ми в ухото.
-Спри да цивриш,малката. Не разбра ли,че няма кой да ти помогне!-В този миг имах чувството,че сърцето ми ще изскочи. 
Тогава това подобие на човек ме блъсна в една стена все още на един дъх разстояние.
-Какво ще кажеш да се позабавляваме,а?-затворих очи ,очаквайки най-лошото,а сълзите се сипеха като водопад от очите ми.
-Остави я!!!Казах да я оставиш,веднага!!!-чух някой да вика ,а след това осетих как лапите на онзи се бяха изпарили от мен. Исках да видя какво се случва,но всякаш нямах сили дори да отворя очите си. Вместо това просто се свлякох надолу по студената стена,плачейки още по-силно всякаш ,опитвайки се да  заглуша звуците от бойното поле,разиграващо се пред мен. Изведнъж всичко утихна, а някой клекна до мен. В началото бях много изплашена,но след броени секунди той ме бе прегърнал. Главата ми лежеше на гърдите му,а неговата бе заровена  в косата ми. С едната си ръка ме притискаше по-близо до себе си ,а с другата галеше гърбът ми.
-Спокойно,всичко е наред! Аз съм тук! Нищо лошо няма да ти се случи!Всичко е наред!-повтаряше моя спасител с толкова обич и нежност в гласа,че сякаш майка ми го казваше. След всяка негова дума аз се успокоява и хлипанията ми вече едва се чуваха.
-Вече нищо не могат да ти направят!-каза той,тъкмо реших да видя лицето на моя спасител и усетих как някой го издърпа от мен.
-Я си помисли пак момченце.- двете горили го бяха повалили и го налагаха ,първо с юмруци,а след това с ритници. Виждах колко го болеше,но единственото,което не спираше да крещи бе "Бягай!"
-Следващият път да знаеш,че не бива да се забъркваш там,където не ти е работата!-крещяха му те.
Търсих нещо ,с което да му помогна,няма начин да го оставя!
В следващия момент видях голям камък,не се поколебах и за миг. Взех го и ударих с него единият по главата,а докато втората мутра се осъзнае вече бе повален,чрез същия подход.
-Хей,добре ли си!-попитах с пресипнал глас,приклекнала до него,но не успявах да видя нищо ,защото емоциите пак получиха превес и плачех безутешно.
-Пази се!!!-докато аз асимилирам случващото се бях избутана,а нападателят бе повален. Момчето бе отгоре му ,нанасяйки удари с последни сили. Не след дълго нещата се обърнаха в полза на мутрата. Вече той не получаваше,а нанасяше ударите. Незнайно как непознатият успя да избута горилата от себе си и се бе изправило с гръб към мен. Сега единственото,което виждах и можех да различа бе коженото му черно яке ,на което с червени букви бе написано " DANGER ".
Усмивка през сълзи се появи на лицето ми,но тя веднага се изпари,когато видях как тялото му започна да се свлича. Веднага станах и тръгнах към него ,но силна болка в главата ми ме спря. Причерня ми. Обърнах се,за да разбера какво стана и видях втория човекоподобен  с ехидна усмивка,държащ в ръцете си камък.
-Ето какво означавало с твоите камъни по твоята глава- промълвих и в следващия момент се оказах на  студената земя. Последното,което чух преди да затворя очите си,бе звукът от приближаващи мотори. Опитах се да  извикам " Помощ!" ,но по-скоро прозвуча като шепот.  Единственото, което виждах след това бе гъст и непрогледен мрак.