Way to you

~5~

Той влезе в хола и седна на дивана,аз последвах примера му.
-Виж знам,че майка ти те е накарала да дойдеш. Не се безпокой,не е нужно да си ми бавачка. Мога да се справя и сама!
-И какво ти гониш ли ме?-попита учудено,повдигайки вежда.
-Не,но си помислих,че...
-Не!-прекъсна ме с усмивка-Както и да е,разбрах,че от утре ще учим в едно и също училище
- Така ли?
-Да!Дори сме в един клас.Впрочем корейският ти е много добър къде си го учила?
-Тук.
-Как така тук?
-Когато бях малка с мама и татко живеехме тук,но когато бях на 10 се преместихме в България,а сега отново се връщаме тук.
-Значи си корейка?-попитах,но усетих нещо, все едно той се преструва.
-Не баща ми е българин,а мама корейка,а аз полу.
-Значи имаш и приятели тук?
-Да,но беше отдавна и не им помня адресите,а също си нямаме номерата.
-Приятели,а приятел?
-В какъв смисъл?
-Повече от просто приятел.
-Защо ме питаш?
-Ей така ,да завържем разговор.-каза прокарвайки ръка през косата си нервно.
-Мхм,да имах,но беше отдавна.
-Кога ще дойдат родителите ти?-хмм,много бързо сменяш темата.
-По- скоро татко. Ще дойде след около две седмици.
-А майка ти?
-Тя почина.
-Леля Джени е умряла!?-попита той видимо учуден.
-От къде знаеш името на мама?-стрелнах го с въпроса си аз.
-Ами...мама ми го бе споменала веднъж -последва гробна тишина,която бе развалена от алармата на телефона ми.
Явно неусетно бе станало 10:30ч., време за лекарствата ми. Без да казвам нищо,осещайки погледа ,с който изучава действията ми отидох до шкафа ,който си бе в хола и си изпих хапчето. След това се настаних отново до него.
-Какви са тези хапчета?
-А нищо особено.-казах аз с една от моите лъчезарни усмивки.
-Да бе да.-каза той под носа си ,за да не го чувам-Какво ще правиш днес?
-Ами нищо особено,ще се поразходя.
-Идеално!-заяви той усмихнат до уши.
-Ааа?
-И аз ще се поразходя с теб. Така няма да си сама.
-Компанията никога не е излишна.
-Хайде.
-Какво?
-Да тръгваме-каза вече, дърпайки ме през вратата.
-Е,къде искаш да отидем?-попита ме той,но явно корема ми отговори вместо мен,издавайки силен рев.
-Е,значи ще похапнем?- попита ме ,а в отговор само кимнах- Там има закусвалня.-хвана ми ръката и ме поведе към целта ни,а именно "Закусвалнята на госпожа Мин".
Седнахме на масите пред закусвалнята и си поръчахме палачинки с шоколад както и кола за него и портокалов сок за мен.
Когато се нахранихме и тръгнахме да ставаме, го видях.Какво прави тук? Живее тук глупачке!Е,не пак започнах да споря със себе си,попринцип бих се оборила ,но в действителност е точно така. След толкова време,дали ще си ме спомни.
Преди да се осетя хванах Марк
под ръка и го повлякоха след мен,към стария си приятел.

Хей,ето ме отново.
Благодаря на всеки,който отделя от времето си,за да чете историята ми😘😘😘