Гледна точка на Кейлъб
-Какво по дяволите се случи вчера?
Хоуп
-Както знаеш,беше адски пиян.Прибирайки се от работа те заварих на покрива,на старата,изоставена от години, болница.Беше на ръба.Помислих,че ще се самоубиваш,а наоколо като по чудо нямаше никой освен мен.Не можех да те оставя да скочиш.
-Ти какво си?Супермен в действие?-попитах я небрежно,прикривайки колко изумен бях от постъпката й.
Хоуп
-Ако искаш да получиш така нужните ти обяснения по-добре не ме прекъсвай излишно.-отвърна бързо.
Кимнах.Достатъчно ме цепи главата,за да се разправям допълнително с нея.
Гледна точка на Хоуп
-Успях някак си да те сваля от покрива.Не знаех къде живееш и с помощта на приятелка те доведох у нас.-умишлено пропуснах частта,в която го обарвах и още няколко,които смятам да запазя за себе си.
Изведнъж дочух хлопването на пътната врата и в паниката направих единственото ,,разумно" нещо-избутах го до стълбите и му наредих да се скрие в някоя от стаите.
Беше цяло чудо,че не ми противоречи.
Баба
-Усмивке,прибрах се!-приветства ме бодро,събувайки обувките си и подреждайки ги на етажерката до вратата.
-Бабо!Колко се радвам,че се прибра!-откликнах на поздрава й с усмивка.Затичах се към нея,за да я прегърна,така,както дете тича с всички сили към обятията на своите родители.
Наистина се радвах,че се прибра,но не съм готова за мисълта да ме хване с момче в къщата,особено ако това момче е грубиян,нехранимайко и като цяло една камара проблеми.Кой знае какво ще й каже или още по-лошо- какво баба ще си помисли!?
Баба
-Е,Усмивке,пригласи ли си дрехите за първият учебен ден?-попита,опитвйки да прикрие ентусиазма си.
Ако тази жена можеше да ме замести в училище,дори само за ден съм сигурна,че щеше да си промени мнението.Като се позамисля-не бих й го пожелала.
СЪВСЕМ ЗАБРАВИХ ЗА КЕЙЛЪБ!?В коя ли стая се рови сега!?
-Всъщност не съм.Сега ще отида,за да ги приготвя.-признах полвинчато,защото това не бе единствената причина да искам,да се кача горе.Лошо ми става само като си представя да ми рови из нещата.
Баба
-Разсеяното ми момиче.-усмихна се и оправи грижливо един кичур от стърчащата ми,за пореден път,във всички посоки коса.
YOU ARE READING
ThE NeW BeGiNnInG
RomanceХоуп е момиче изгубило почва под краката си и пропаднало в капан на собственото си страдание. Кейлъб е момче също с не лека съдба.На мнение е,че всичко до което се докосне изгаря,разпада се и накрая изчезва. Дали може,обаче да разруши нещо,което веч...
