ThE NeW BeGiNnInG

~2~ глава

Животът на Хоуп в наши дни
-Събудих се с познатата празнина в сърцето.Изморено от еднаквите чувства на болка,тъга и разочерование то,някак си,се беше самоизключило.Благодарна съм за това.Благодарна съм,че вече не изпитвам тези чувства отново и отново.У него имаше толкова много любов,която остана недадена,но вече я няма и тя заедно с всичко друго в мен стана на пепел.Отидох до огледалото в банята,погледнах се и не видях нищо.Сякаш от мен беше останала само една празнина.
Съзнавах,че имам нужда от помощ,че не мога да продължа,да съществувам по този начин.Реших,че искам да се науча да живея отново,колкото и трудно да е за мен.Майка ми,дори и баща ми,ако се бе позаинтересувал повече отколкото просто да ми праща плика с пари,не биха искали да съм нещастна.Това е причината,да дойда при вас днес Доктор Харт.

Доктор Харт е моят психолог.
Тя е млада на възраст около тридесет години,добре изглеждаща,облечена в марков костюм и дотук,изглеждаше много мила.Стояхме в нейния препълнен с цветя кабинет.Личеше си,че беше много ведър човек.Аз бях седнала на тъмно кафявия,кожен диван,пред,който стоеше една малка стъклена масичка за кафе и леко преплитах пръстите си,в резултат на това,че бях доста притеснена.Тя,от друга страна,беше доста спокойна и въпреки,историята ми,която много хора намират за тежка,Доктор Лиса Харт,не трепна нито за миг.Беше седнала на въртящ се стол в цвят досущ като този на дивана и си записваше нещо в един голям червен дневник.Навярно това бяха бележките й за мен.Чудно ми е какво ли е записала в тях.Още едно нещо,което няма да разбера.

Доктор Харт
-Вие сте много силно момиче,Хоуп.Радвам се,че сте се решили на това,трудно за вас решение.

-Всъщност,ако трябва да бъда честна баба ми,Лилия също доста допринесе ,за моето идване.Веднага,след случката с баща ми се пренесе да живее при мен в къщата ни.Тя е единствения човек,на който имам пълно доверие и много ми помогна през годините.

Доктор Лиса Харт
-Моля те,нека спрем с официалната форма ,,вие".Наричай ме Лиса.

Каза ми с усмивка,а аз и благодарих и също в отговор и се усмихнах,макар и да знаех,че просто си върши работата.

Лиса
-Как върви училището,приятелите,младежите?(леко се подсмихна и ми намигна на послесното)

Ето това ми харесваше в разговора ни.Разказах й всичките си мъки,а тя се държи с мен и ме пита въпроси,от които се вълнуват всички тийнеиджъри на моята възраст.Не ме разпитва,а ме предразполага сама да й разказвам.

-Всъщност след смъртта на майка ми и постъпката на баща ми се затворих за хората.Тогавашните ми приятели се опитваха да бъдат съпричастни към мен и моята загуба.Викаха ме да излизам с тях и се опитваха да ме развеселят,но тогава от всичко най-малко исках да съм сред хората.Спрях да излизам с тях, а те постепенно спряха и да ме търсят.Не ги виня тогава бях развалина,всъщност все още не знам дали не съм такава.

Лиса
-Виж,за да дойдеш тук и да ми разкажеш всичко това се изисква голяма смелост.Не се подценявай,както вече ти казах ти си много силно момиче,Хоуп.

Точно от това имах нужда,да поговоря с някой,без да изпитвам страх,че ще ме съжали.Разбира се през годините винаги съм имала възможност да поговоря с баба Лили,но доста често и спестявах по малко от начина,по който наистина се чувствах.Не исках,да я натъжавам,достатъчно и беше тежко,че загуби дъщеря си.Никога не искам да изпитам това ужасяващо чувство.Всички загубихме някой на онзи смразяващ ден.Аз-майка ми,баба-дъщеря си,татко-съпругата си.
Все пак,когато отидеш в градината късаш най-хубавите цветя,нали?

Лиса прекъсна размислите ми със своя въпрос.

-Значи искаш да ми кажеш,че толкова интелигентно и красиво момиче със зелени очи и дълги кафяви коси си няма възлюбен?

Усмихнах се срамежливо,без да знам какво да кажа,а тя се усети,че ме засрами и смени темата.
Така си говорихме за нормалните и скучни неща от живота,както и за книги и филми,които бяхме чели и гледали близо два часа.