~6~ глава

41 4 0
                                    

Най-накрая творението на мен и баба беше готово.Ухаеше чудесно.Оставаше само да изтине,за да го украсим.Седнахме на големия кремав диван във всекидневната и пуснахме телевизора на любимото предаване на баба.

-Вчера вечерта беше много приказлива.
Каза баба с ироничен тон и още по-иронична усмивка.

-Да,бях доста изморена от разходката(по-скоро препускането из града) с Рони.

-През ноща се беше развила.Трябва да внимаваш вече лятото започва да си отива.Вечерите стават по-прохладни и човек,отпускайки се,лесно изтива.
Каза баба със загрижен тон.

-Знам,бабо.
Отвърнах и аз,излягайки се до нея,гушкайки една от многото възглавници,грижливо подредени на дивана.

Баба
-Отново ли цял ден мислиш да мързелуваш?

-Неее,няма такова нещо!
Отговорих й и се усмихнах със същата иронична усмивка,с която се бе усмихнала и тя по-рано.

-Не,може толкова младо момиче да стои по цял ден вкъщи и от дъжд на вятър да си показва носа отвъд прага.
Смъмри ме тя.

-Бабоо,знаеш,че скоро ще се наложи пак да ходя на училище.Затова искам да си помързелувам още малко,докато все още имам тази възможност.

-Хоуп,трябва да излизаш по-често!При това не само с Рони.
Възмутено заяви баба.
-Плюс това,тази година,може да си намериш някоя нова приятелка или гаджок.
Намигна ми,с искри в очите и огромна,широка усмивка.

Общо взето разговорите ни с баба бяха изпълнени с усмивки и шегички,от нейна страна.

-Бабоо,знаеш,че нямам много(никакви) приятели и че вината за това е изцяло моя.

-Това не означава,че не можеш да си намериш нови.

-Означава,че дори и да е нова учебна година,не мисля че нещата ще се променят.

-Не бъди толкова писимистично настроена.Гледай по ведро на нещата.Хубавите неща се случват на хората с оптимистични мисли в главата.

Замълчах.Обмислях думите на баба.Доста се съмнявам в това.Съзнавам,че косите на баба,макар и да се боядисва,са побелели в знак на това,че един вид е помъдряла,от това,че много повече от мен е живяла и видяла,но не разбирам тези й думи.

Явно баба усети,че се замислих надълбоко и затова реши да ме просветли.

-Виж,мила и на мен далеч не ми е лесно да повярвам в това,което току-що ти казах.Загубих любовта на живота ми,а после и единствената ми рожба. Мисълта,че сега може би,там някъде са заедно и ни наблюдават ме кара да се усмихвам,когато ми става тежко.Утешава ме и осветлява тъмните и самотни дни и нощи......Страшно много ми липсват,но страданието ми няма да ги върне.Говорихме затова и оттогава забелязвам,че си по-различна,опитваш се отново да си щастлива.Гордея се с теб и знам,че майка ти и дядо ти,дори и да нямаше възможността да го опознаеш толкова добре,също се гордеят с теб и отценяват усилията ти.
Дядо е починал малко след като съм се родила.Не го познавам,но от разказите за него и снимките,които са ми били показвани,знам че е бил любящ баща,съпруг и не на последно място добър човек.
Наистина в този момент,мисълта,че с мама са там някъде и ни наблюдават ме накара да се усмихна,макар и със сълзи на очите.Сега вече разбирам думите на баба и това колко трудно й е било да стигне до това заключение.Прегърнах я и я целунах.В този миг видях колко крехка е всъщност.С нея бяхме неразделни от момента на заминаването на баща ми.За мен тя е била и баща и майка и приятел и утеха и упора.За мен тя винаги е била всичко,от което някога съм имала нужда,че дори и повече.Отново осъзнах какъв голям късмет съм извадила с баба като тази.Очите на баба,за пръв път от сякаш цяла вечност се бяха насълзили.Упората ми се нуждаеше от някой,на които да се упре и аз най-накрая бях готова да бъда този някой.Избърсах сълзите си и продължих някак безкрайната ни прегръдка,утешавайки я,безмълвно точно както баба правеше с мен,оставяйки мъката ми да се лее на воля,докато накрая не пресъхне като река в пустинята.

Здравейте,отново❣
Знам,че сигурно тези глави не са ви много интересни,защото все още няма кой знае каква кулминация,но те са въвеждащи.Затова са и толкова кратки.Обещавам по-нататък да има по-напрегнати и леко нелепи ситуации,които надявам се ще ви се сторят интересни и забавни!
Моля ви,да проявите търпение към мен и за пореден път ви благодаря за отделеното време❣
Ценя всеки ваш коментар и изказ на мнение❣

ThE NeW BeGiNnInGOpowieści tętniące życiem. Odkryj je teraz