ThE NeW BeGiNnInG

~10~ глава

Гледна точка на Хоуп
Вратата се отвори и чичо Роб ни каза да влезем вътре.
Той се беше подпрял на тъмно- кафявото си бюро,готов за предстощия ни разговор.Не можех да кажа,че ние с Нийл бяхме готови.Двамата се бяхме изправили пред него като слаби ученици и не смеехме да го погледнем в очите.Не от страх затова,че най-вероятно ще ни смъмри,а от това,че се чувствахме засрамени от неразумната си постъпка.Стояхме така може би около няколко минути,докато чичо Роб изучаваше емоциите,изписани на лицата ни.След мълчанието,което ми се стори сякаш цяла вечност,на устата на чичо Роб се показа лека,почти незабележима усмивка.

Чичо Роб
-Хайде деца няма да ви изям.-Каза с насмешка.
-Ще обясните ли какво беше това преди малко или ще се наложи да ви вадя думите с ченгел от устата.

Аз и Нийл въздъхнахме от облекчение.Явно днес чичо Роб беше в настроение.

Нийл
-Няма много за разказване,дядо.-Каза с тих тон.

Чичо Роб
-Е,хубава работа,как да няма?Човек не е готов да започне бой от нищото.

Нийл
-Знаеш какъв е Кейлъб.

Какво!?Значи и чичо Роб познаваше онова момче,но от къде?

Чичо Роб
-Да,известно ми е какъв е,но и ти трябва да проявиш разбиране.Знаеш,че е преживял много,което е и причината за буйния му нрав.Силните характери са калени в трудните моменти.

Нийл
-Знам дядо,но той се заяждаше с Хоуп и не можех да оставя нещата просто така.

Ето,че стигнахме и до мен.

Чичо Роб
-Найстина ли Кейлъб те е притеснявал?-Интунацията на тонът му подсказваше,че е напълно сериозен в случая.

Не знам защо,но изпитах нужда да защитя момчето.От разговора им разбрах,че животът му не е бил лесен.Не исках да му създавам още неприятности към тези,които вече най-вероятно си има,дори и да ми идваше, да му забия един,когато за първи път го срещнах.

-Честно казано,сме се срещали и преди.Бях изгубила кучето си от поглед и той го намери.Първата ни среща не мина много добре и.......може би затова все още ми е ядосан.........Иначе не ме притесняваше, до такава степен поведението му.Ако бях на негово място сигурно и аз щях да съм раздразнена.
Нийл няма вина за случилото се.Той просто бе останал с грешно впечатление за създалите се обстоятелства.Вината е изцяло моя.

Реших,че най-разумното и правилно нещо е да поема изцяло вината,така или иначе тя си беше моя.Чичо Роб му е дядо,въпреки всичко.Сигурна съм,че ще вникне в причината за закрилническото му поведение,дори и аз да не я разбирам.Плюс това инстинкта ми да защитя непознатия надделя.
Това,за което се чудя и притеснявам в момента е дали няма да загубя работата си и какво ще стане с целия ми план да следвам медицина ако това се случи?

Сърцето ми щеше да изкочи от притеснение и тревога.

Чичо Роб
-Ти си добро момиче,Хоуп.Отценявам това,че пое отговорност,макар и да съм сигурен,че вината не е изцяло твоя.-Казвайки тези думи,погледна към Нийл и му намигна.

-Не се тревожи няма да те уволня.Ти работиш за мен от доста време.Започна като малко момиче,а сега виждам,че си се превърнала в красива жена.Винаги си била на време и никога не си си позволявала неуважения спрямо мен и околните.

Усещах как бузите ми поруменяват.Не знаех какво да кажа освен:

-Благодаря!-Облекчението ми,изричайки тези думи се усещаше във въздуха.

Чичо Роб
-Няма за какво,хлапе.-Най-накрая изяшната му усмивка сиаеше на лицето му.

Имам чувството,че това беше най-дългия период от време,в който съм го виждала да не се усмихва или пуска някоя шегичка.
Наричаше всички,които работехме за него ,,хлапета" и се закачаше с нас при всеки удобен момент.Той самият си беше едно пораснало ,,хлапе".

-Сега излизайте бързо от тук,че сигурно краката на Лори,Майкъл и Лейла са изтръпнали от толкова ходене насам-натам,докато ви нямаше.

Излязохме от офиса.Часа бе около 20:00.Не можех да повярвам,че толкова много събития се случиха в рамките на около час и половина.Чувствам се изтощена.

Лори се втурна към мен и Нийл,който не я дочака да стигне до нас,а направо отиде да помогне на Майкъл с напитките зад бара.

Лори
-Какво се случи там вътре?Бяхте там цяла вечност!?-По гласа й личеше,че се беше притеснила.
-Имахме толкова много работа докато ви нямаше.

-Спокойно,Лори.Имахме малко недоразумение с един клиент.-Нямаше нужда да знае повече за сега.
-Всичко е наред после ще ти обясня по-подробно.Става ли?

Лори не попита нищо повече,просто кимна в знак на съгласие.

Забелязах,че заведението се бе напълнило още повече.Може да се каже,че се пръскаше по шевовете.Затова реших да не губя повече време в обяснения,а да се захващам за работа.