ThE NeW BeGiNnInG

~17~ глава

Последния ден от ваканцията
Гледна точка на Хоуп

Как не ми се иска лятото да свършва.

Отново ще бъда сама,макар и сред стотици хора.....

Започват всички ядове и притеснения за отценки,тестове и контролни.

Ще ми липсва кафенето и колегите ми.Дори,мисля че ще ми липсва и изтощението след работния ден,което ми напомня,че днес съм в една смяна с Лейла и обясненията няма да ми обягнат.

Няма как да знам какво със сигурност ме очаква,но имам представа.За поредна,но и последна година ще бъда странната зубърка,която не говори с никой.Защо да се опитвам да говоря,след като никой не иска да чуе какво имам да кажа?Никой не си прави труда.

За всички е по-лесно просто да се неглижираме и пренебрегваме.Аз не им обръщам внимание и те на мен.Съзнавам,че причината за учуждението между мен и приятелите ми съм аз,но това не променя факта,че ми става тъжно за изгубеното ни безвъзвратно приятелство.

Най-тежко ми е за Ана.Тя беше и винаги ще е моята най-добра приятелка.Един ден преди близо две години се скарахме,защото реши,че ще бяга с някакво непознато за мен момче.....

После разбрах,че е починала в катастрофа с кола през ноща на бягството им.Шофьорът на тира,които карал срещу тях в отсрещната лента бил пиян и не ги видял изобщо.Всичко се случило изключително бързо.....До колкото разбрах момчето оживяло,защото успели да го измъкнат от потрушената кола малко преди да избухне в пламъци.Анастасия и другия шофьор нямаха този късмет.В онази ужасна нощ загубих още един скъп човек за мен.

В онзи ужасен ден не можах да я спра да извърши поредната щуротия,защото бях прекалено погълната в собствените си проблеми.Бях прекалено погълната от самата себе си и отново не можах да помогна дори на най-близките ми.Тази моя поредна грешка ще ми тежи на съвестта до края на живота ми.........

Подраних.Лора и Майк все още бяха на смяна.

През свободното си време Лори главно ми разказваше за невероятната си вечер прекарана с Майк.Беше ми приятно да я слушам.От далеч си личи,че двамата са много влюбени един в друг.Всеки път,в който спомене името му очите й проблясват......
Изглежда най-накрая стигнахме до същинската част на разказа,защото очите й се ококориха,а на лицето й се изписа още по-голяма,широка усмивка.