ThE NeW BeGiNnInG

~11~ глава

Гледна точка на Хоуп
Чувствах се като парцал.Не исках да видя таблата,която ми се налагаше да нося наляво-надясно цял следобед,с години.Исках само да се прибера у дома,да си легна в удобното ми,меко легло и да се събудя след три месеца.Де да можех и аз като мечките да проспивам зимата.Дори не изпитвах глад,което е нещо обичайно за мен по всяко време на денонощието.Хората вече почти се бяха разотишли.Бях застанала на бара,клюмайки и чакайки и последният клиент да си тръгне,за да може на бързо да оправя масата му и да отпраша към вкъщи.При мисълта,че отново трябва да чакам автобуса на спирката,за да стигна до квартала,в който живея ми се догади.А сетя ли се,че ще трябва и да вървя до вкъщи..........

Чичо Роб отдавна си беше тръгнал,а с него и Нийл.Това е една от многото привилегии да си внук на шефа.В този момент страшно му завиждах.Майк и Лейла си бяха резервирали маса,по случай годишнината от началото на връзката им в един от най-изисканите ресторанти в града.Като подарък аз и Лори им казахме,че ще затворим сами,за да може да се приготвят за срещата им.Скромен подарък,но от сърце.

Чаках и чаках и чаааках.Най-накрая мудният човечец реши,че е крайно време да си довърши питието,от което бяха останали само няколко глъдки.Изпи го на един път,след което на  бързо си плати сметката и излезе.Заведението затваряше в 22:30,а човека реши да си тръгне близо към единадесет без нещо.Сериозно ли?

Бях леко бясна първоначално,но все пак какво мога да кажа?Клиентът винаги има право,а и днес създадох достатъчно главоболия,за да добавя моето и на Лори.

Не дочаках Лора да се измъкне из зад бара.Вместо това на последни издихания отидох до масата и отсервирах чашата му,слагайки я на бара,за да може Лори да я измие.После се върнах обратно и забърсах вече празната маса.С това темпо благополучно щях да се прибера вкъщи към 00:00 часа.

Изглежда Лори забеляза,че съм изморена затова не повдигна темата за случилото се по-рано.Бях й изключително благодарна в този момент,макар и да знаех,че няма да се размина от разговора просто така.Тя също изглеждаше изморена.Движенията й също като моите бяха бавни и плавни.

Избърсахме пода,след което заключихме на всякъде и пуснахме охранителната аларма.

Не знам колко беше часа,когато с Лори се разделихме.Тя живееше на близо,за това ме изпрати до спирката ми,преди да си тръгне.По пътя си говорихме за обичайните неща.Колко сме изморени и как утре няма да ни се става въобще.
Автобусът ми трябваше да дойде всеки момент.Настаних се на пейката до спирката под една от уличните лампи,която ту светеше по-ярко,ту по-слабо и зачаках.