ThE NeW BeGiNnInG

~22~ глава

Гледна точка на Хоуп
Най-сетне бяхме пред вкъщи.Не ми се случва да се чувствам бодра често,а както изглежда това ще е поредната безсънна нощ.Дано поне да не повърне заради трите празни еднолитрови ботилки от алкохол,които заварих на покрива близо до него и взех,за да изхвърля по-късно.Тъкмо успяхме да го позакрепим в седнало положение,когато за пореден път късметът ми изневери и Кейлъб се изповръща върху черната си тениска и малка част от любимите ми дънки.Прекрасно!Сега ще трябва да мисля и как да го преоблека.Като се замисля тази част няма да е чак толкова гадна...Прогоних дяволчето,което засади тази мисъл в главата ми.

Лейла
-Гнус!

Засмях се,представяйки си ни как изглеждаме отстрани.

Лейла
-Направо не знам как успяваш да се смееш,при положение,че си нацапана с повръщано!?-възмути се на очудващо приповдигнатото ми настроение и също се засмя.

Вдигнах рамене.Аз също не знам,но нямам и намерение да разбирам.

Напоследък все по-често ми се случва да се смея,искрено и това чувство започва да ми допада,макар и да ми е странно.Явно от сеансите с Лиса,на които ходя всеки четвъртък,има резултат.На последния й споделих за Ана.Ана беше една важна част от живота ми след смъртта на мама и знаех,че за да ми помогне Лиса трябва да знае за нея.Не ми беше лесно да й се доверя,но за кратък период от време успя да спечели голяма част от доверието ми.

В рамките на няколко години смених една камара психолози и бях доста песимистично настроена към нея.Рано или късно,разбирайки колко объркана и увредена съм се отказваха.Мисля че знаеха,че не могат да ми помогнат повече от това и не се опитваха.Единствено мога да бъда оптимистично настроена.Каквото има да става ще стане.Няма да го мисля.Важното е,че има полза от сеансите ни.Нямам намерение да я съдя предварително.

Лейла ми помогна да го изкараме окончателно от колата.Едвам се държахме на крака от тежестта на тялото му,защото почти изцяло се бе отпуснал на нас.Изглежда многото приказки го бяха изморили допълнително,тей като беше невярващо мълчалив.

С Лейла го вкарахме,едва в къщата и го проснахме по гръб на дивана,във всекидневната.Кейлъб измрънка нещо под носа си и отново взе да се унася.Няма начин да го качим до стаята за гости на втория етаж.Твърде тежък е.Ще се наложи да спи тук.Не,че така или иначе му се полагат някакви претенции.