Гледна точка на Кейлъб
Бяха изминали няколко часа,когато реших да сляза от покрива.Вече се беше стъмнило напълно.По пътя към скромното ми жилище забелязах една доста рядко срещана,но и по някакъв начин тъжна гледка.
На спирката,покрай която минавах стоеше един едничък човек.Изглежда бе момиче.Предположих по гласа и по малката част,която успях да видя от лицето й,благодарение на едвам забележимата светлина от уличната лампа,до която бе седнала.Говореше оживено с някого по телефона.Дори не забеляза,че я гледам от известно време.Сякаш се бе самоизключила от заобикалящият я свят.Гледката ми се стори някак позната.Изведнъж изпитах странното чувство да се приближа,за да погледна по от близо.Явно се бях взирал в нея прекалено дълго,защото затваряйки телефона,погледът й се фокусира върху мен.Гледаше ме с недоумение.Дали я беше страх от мен?-вероятно.Зачудих се какво ли може да прави само момиче,на спирката,по това време на ноща.
Вариантите ми бяха няколко.
Успях да дочуя последните думи,които изрече в слушалката преди да затвори.Реших,че и те ще са началото на малкият разговор,който смятах да проведем,само и единствено от любопитство.
Можех да усетя как погледът й се втрещява.Чакай малко!Аз познавах този поглед!Това беше момичето с щурото куче.Май чух Нийл да я нарича Хоуп,днес в кефенето.Хоуп.Хубаво име.В този момент ме усени идеята да се погавря с нея.Физиономията й щеше да бъде безценна.Нарочно стоях на разтояние,за да не може да види лицето ми.Всъщност едва ли щеше да го види дори и да бях застанал пред очите й.На всякъде беше непрогледна тъма.И така планът ми беше в действие.
-Можеш да се пазиш и сама,а?
Хоуп
-Да,мога.
Хах.Явно не бях достатъчно плашещ.Реших да се приближа още малко,за да видя реакцията й.
Гледна точка на Хоуп
-Не се приближавай!-Опитах се да прозвуча достатъчно заплашително,за да го накарам да ме остави на мира.По дяволите къде се беше дянал проклетият автобус?Трябваше да е тук преди половин час!
Непознатият
-И какво ще направиш ако се приближа?Ще ми скочиш на бой?-Казвайки това започна да се приближава бавно и заплашително към мен.Изчаках да се приближи достатъчно,за да задействам плана ми,в случай че попадна в подобна ситуация.Лампата бе започнала да свети по-слабо и нямах добра видимост на лицето му.Не ми изглеждаше познат.
أنت تقرأ
ThE NeW BeGiNnInG
عاطفيةХоуп е момиче изгубило почва под краката си и пропаднало в капан на собственото си страдание. Кейлъб е момче също с не лека съдба.На мнение е,че всичко до което се докосне изгаря,разпада се и накрая изчезва. Дали може,обаче да разруши нещо,което веч...
