ThE NeW BeGiNnInG

~23~ глава

Гледна точка на Кейлъб
Мамка му,главата ми!?Все едно триста коня са минали през нея!?

Хоуп?!Какво прави тя тук?
По-важното какво правя аз?

На всяка цена трябва да се махна!
Съсредоточи се!

Къде ми е тениската?!Защо съм прикован към дивана с някакви парцали?

Добре.Успокой се!

Не усетих,че през всички мои размисли погледът ми се бе фокусирал главно в нея.

Изглежда толкова измъчена и крехка сега,когато спи,хваната в капана на собствения си кошмар.Сякаш всеки момент е готова да се пречупи и разпадне.

Почти ми е трудно да повярвам,че пред мен стои онази нахаканата, Кибритлийка с голямата си уста,която някой ден със сигурност ще запуша.

Мислите ми отлетяха в много грешна,но същевременно по някакъв начин, правилна посока.

От кърваво червените й устни се изтръгна толкова смразяващ писък,че се вцепених.

Просто стоях и продължавах да я съзерцавам.

Очите й са пълни със стотици сълзи,които бавно се стичат по бузите и обагрят сухите й устни в още по-алено червено,заради солеността си.

След цяла вечност мъчения най-накрая успя да се събуди.

Изумрудено зелени очи пробиха през защитата ми и стигнаха до сърцето,което не знаех,че все още е там някъде вътре в мен.

Взираше се в лика ми,без да ме вижда заслепена от болка.Красивото й на вид лице бе изкривено от хилядите я връхлетяли наведнъж чувства.

Какво бе приживяло това момиче?

Осъзнавайки се малко изведнъж скочи от фотьойла и излезе от стаята,оставяйки ме сам и все още вързан за дивана.

Огледах се.Намирам се в доста стилна всекидневна,приличаща на галерия.Стените са бели,с много окачени по тях картини,които изпълват стаята с цвят.Пред мен има дървена маса за кафе и два големи фотьоила в нюанс в тон с дивана,на който лежа.Определено всичко наоколо е подредено с изключителен подход към детайлите.

След петнадесетина минути Хоуп дойде при мен,със зачервени от плач очи и ме развърза.

Хоуп
-Извинявай.....
На горния етаж в банята има нова четка за зъби и чисти хавлии ако искаш да се изкъпеш.-каза тихо и отново ме остави сам.