The Lady of Passion

Chapter 16

- Тогава..да се видим след два дни пак тук?

- Нямам нищо против.-

- Добре. Довиждане и приятен ден.-каза тя и тръгна към коня си.

Погали Скарлет след като се изправи от задълбоченото си хрускане на свежа трева. Качи се на гърба ѝ и погледна към Анри. Той я чакаше да тръгне, това бе ясно. Щом бе готова той ѝ помаха и тя му отвърна с подобен жест. Подкани я да тръгне и неслед дълго вече се бе отдалечила от там.

Стана по-добре от колкото очакваше. Всичко се развиваше дори по-хубаво от собствените му представи. Ако той не се заяждаше и тя не му отвръщаше, всъщност наистина бе приятна компания. Нямаше представа за тези неща, които са ѝ се случвали в семейството като това с родителите ѝ или пък уговореният брак, който ѝ е донесъл само нещастие. Беше сигурен, че е претърпяла нещо тежко и очевидно е било това. Питаше се ако я бе срещнал по-рано дали нещата щяха да стоят другояче и може би тя нито щеше да има такава слава, нито да се налага да претърпи всичко, което е преживяла. Ако се бе омъжила не за починалия си съпруг, а за.. него.

* * *

При последната си среща се бяха разбрали да си направят малко състезание с конете. Щяха да препускат из околността, за да видят кой е по-бърз. Тя обичаше да язди и умееше добре, а и да винаги бе искала да си съперничи с мъж за нещо, което не е „женска работа". Беше си намерила специално мъжки дрехи, нямаше как да стане освен да прати един от слугите си с нужните пари, който бе още момче, точно заради това понеже имаше по-малка фигура като нейната. Ако пратеше възрастен мъж сигурно щеше да са ѝ двойно по-големи дрехите. Остави косата си пусната и я прибра под една типично мъжка шапка. Мина през конюшните и взе Скарлет, която вече бе оседлана. Качи се на гърба ѝ и препусна през обширните поля. Движеше се бързо и усещаше вятъра срещу ѝ. Достигна мястото на срещата им, този път извън гората. Спря и слезе от нея като тя изпръхтя и разтръска глава.

- Спокойно, красавице!-погали я тя по главата.

Анри също щеше да пристигне скоро. Той, за разлика от нея, обикаляше през гората и това го забави донякъде. След като пристигна се огледа и забеляза конят ѝ, но не и нея. Там стоеше някакво момче.

- Извинете, мога ли да попитам какво правите тук?-попита той съмнително. Когато се обърна едва не падна от коня си.-Ребека?!-каза той и слезе, за да види по-отблизо да не би очите да го лъжеха.