The Lady of Passion

Chapter 12

- Не само тя ще присъства. Ще има и други души, около десетима, така че все някой може да Ви е близък. И като казах други, не говорех само за жени.-реши да побърза да го убеди, защото не изглеждаше много навит.

- Интересно. Случайно един от тях да е граф Пол дьо ла Кроа?-повдигна едната си вежда очаквайки отговорът ѝ.-Защото ако и той присъства определено ме смятайте за присъстващ.

- О, ама разбира се! Как иначе, с него се познавам малко по-добре от Вас и нямаше как да го пропусна в списъка си.-даже доста добре ако трябваше да е честна.

- Чудесно, тогава с радост ще дойда.-каза триумфално той.

- Много благодаря, че Сте така отзивчив, графе. Това е поканата ми, която съм длъжна да Ви предам.-подаде писмото към него и той го взе.

- Нямаше нужда, но все пак не бих разочаровал една дама като отхвърля подаръкът ѝ.-тя се засмя и сложи ръката си пред устата.

- Е, пожелавам Ви приятен ден и да не забравите – четвъртък в два на обяд!-реши да повтори за всеки случай.

- О, едва ли бих забравил.-той се доближи и целуна китката ѝ учтиво както е редно.

Изпрати я до каретата ѝ и тя се качи в нея доста доволна. Не бе планирал подобни излизания, но не пречеше да се разнообрази. Чудеше се дали тя ще присъства. Нямаше да е уместно да я попита за нея. А така искаше да узнае.. Но и да знаеше, би ли могъл да направи нещо пред толкова много хора? Не, затова май бе по-уместно тя да не е там. Нали Пол щеше да е там и нямаше да скучае чак толкова? Все пак и това бе нещо..

Четвъртък

Ребека се приготви и излезе с нежелание. Щеше да си умре от скука и вече го знаеше. Въздъхна примирено и дръпна завесата на прозорчето, дори не ѝ се гледаше навън. Мозъкът ѝ бе празен и единствено усещаше неравностите по пътя докато пътуваха. Пристигнаха твърде бързо или поне на нея ѝ се стори така. Слезе и си лепна фалшива усмивка. Прислужникът ѝ я отведе до задната част на къщата, тя никога не бе идвала и бе добре някой да я заведе до там. Навън бяха немалък брой души. Да не би да бе закъсняла? Часът беше точен, явно те са подранили. Анастази стана, за да я посрещне.

- Маркизо, така се радвам, че дойдохте!-прегърна я тя, а Ребека си наложи да отвътре, било то и половинчато.