The Lady of Passion

Chapter 9

- О, изпуснали Сте много.-Анастази констатира на думите ѝ.

- А за какво си говорихте?

- Нищо специално, две-три общи любезни приказки. Повече дори не си говорихме по време на целия бал.-не беше съвсем вярно, но те от къде щяха да знаят.

- Да знаете, този мъж е истински огън! Не сте виждали такъв до сега, гарантирам Ви го.-Лусия се изкиска и се замисли усмихнато над нещо.

- Какво имате в предвид?

- О, аз ли? Съвсем нищо, само казвам, че той не е за изпускане.

- Хайде, Лусия, не Се стеснявайте. Знаем какви ги вършите тайно. Е, толкова добър ли е в леглото колкото се говори или не?-приятелката ѝ беше доста настоятелна.

- Мм.. дори повече от това.-изведнъж бучка заседна в гърлото ѝ. Той е бил с нея?! Точно тази мисъл започна да я гложди отвътре и не ѝ даваше мира.

- Значи сте го хванали в мрежите си. Според Вас дали до толкова е лапнал въдицата, че да иска да се ожени за Вас?-при тези думи ѝ идеше да стане и да удуши русокосата.

- Не знам, но се надявам. Не веднъж е бил с мен и може би таи поне малко симпатии към мен щом очевидно ме желае.

- Късметлийка, ще ми се и на мен да се бе паднал такъв мъж!-един нерв започна да се опъва и изпъкна ясно на челото ѝ.

- Има ли Ви нещо, Ребека? Не изглеждате добре.-внезапно я извади от транса ѝ. Какво я бе попитала току що?

- Не, добре съм. Просто слънцето ми е твърде силно.

- Ама разбира се, имате толкова бледа кожа!-да, добре че ѝ каза, тя не виждаше.

- Да, затова е.

Остави ги почти през цялото време да си говорят за какво ли не, а самата тя се замисли над това, което не ѝ даваше покой. Как можеше той да иска да се жени за нея? Не, не го вярваше. Поне докато не го види с очите си, че са сгодени. Незнайно защо тази идея никак не ѝ допадаше. По-скоро би предпочела да я убие тук и сега, но не и да бъде отново с него. Когато се замисли.. всичко това ѝ изглеждаше твърде нелогично. Защо толкова я бе грижа с кого спи онзи граф и коя ще си взима за съпруга? Мислите ѝ по-скоро приличаха на.. ревност. Едва не се изсмя на глас когато достигна до този извод. Тя да ревнува?! Не, това беше абсурдно. Защо да ревнуваше един непознат и то от жена, която не можеше да стъпи и на малкият ѝ пръст? Не, сериозно трябваше да се замисли над някои неща, беше абсурдно дори да си представя подобно нещо. Тя не изпитваше чувства и не вярваше, че дори може да обича. А за ревност бе изключено да се говори.