The Lady of Passion

Chapter 7

- Да.-отвърна смутено той.

- Хайде, хайде върви. Приятно изкарване и поздрави херцога от мое име.

- Ще го направя, татко.-той стана, за да си ходи.

- Довиждане, Анри.

- Довиждане и на Вас.-поклони му се и излезе.

Можеше да е стар, но го познаваше така както никого другиго. Разчиташе го като отворена книга и понякога дори му бе странно да проумее как го прави. Нямаше нужда да му казва нещо, за да се сети, че е така. Той просто си го знаеше. Минавайки покрай дамския салон на майка си забеляза, че вратата е отворена и видя, че стои и пие чай. Щом го забеляза му се усмихна. Беше все още красива и чертите ѝ бяха женствени. Лицето ѝ приличаше все още на млада девойка. Косите ѝ бяха руси като неговите, даже по-светли, и затова не си личеше и да побеляваха. Очите ѝ, обаче, бяха сини и по това се различаваха. Ала той бе изцяло нейно копие въпреки всичко. Когато го видя му се усмихна, а той ѝ отвърна със същото. Продължи по пътя си отивайки в стаята си. Вътре на леглото го чакаха раздиплени всичките му неща и очакваха само той да ги облече. Разкопча ризата си и реши да се заеме с тази задача.

Мястото бе пълно с хора от близко и далеч. Само най-знатните и значими аристократи присъстваха на приема на херцог Рение. Преди официалната вечеря, която щеше да даде имаше малка увертюра заедно с питиета и ордьоври. Всички бяха на по групички и разговаряха. Забеляза един от приятелите си, Пол, и се приближи към него.

- Е, как върви вечерта?

- Както всяка друга – малко шумно и много досадно.-Пол би предпочел обратното и Анри го знаеше.

- Като гледам тук присъства утайката на хайлайфа.

- Несъмнено.-той се подсмихна като най-вече визираше тях двамата.

Пол също бе граф на друго графство. Заедно бяха отраснали още от деца и се разбираха добре. Познаваха се дори още по-добре и бяха наясно с почти всичко един на друг като положението в семействата си и такива неща. Анри се оглеждаше наоколо очевидно търсейки някого.

- Търсиш ли някого?-тъй като бяха такива приятели си говореха на ти, мразеха обръщението на „вие" помежду си.

- Може да се каже.-измърмори си той.

Най-накрая откри обекта на вниманието си. Изумрудените му очи откриха точно това, което търсеше – красивата и миловидна графиня Лусия. Идваше от Испания и така и не можеше да свикне с някои френски изрази и когато не знаеше как да се изрази автоматично превключваше на испански. Тя го забеляза и също се усмихна в негова посока ала бързо извърна погледа си. Той се насочи към една вратите и незабелязано се промуши през тълпата излизайки в лабиринта от коридори. Не можеше да се каже, че е бил тук и преди и знае на къде да върви, но щеше да влезе в първата му попаднала стая. Провери няколко врати внимавайки да не попадне на някой нежелан гост. Накрая откри една, която щеше да свърши работа. Обърна се и видя в края от където дойде да идва и същото онова момиче. Едва преди две години бе преминала през своя дебютантски период, но все още имаше голям успех сред мъжете. Щом се убеди, че го е видяла влезе в новооткритото помещение. Изчака я да влезе и когато го направи веднага се залепи за нея.

- Ох, ужасен Сте! Имайте поне малко благоприличие и търпение!-тупна ръцете му, които я бяха обвили.

- Ако имах щях ли да съм тук с Вас?-тя се засмя.

- Не, точно заради това толкова обичам да съм с Вас.-не им беше за пръв път да се промъкват тайно от останалите в чужда къща и да правят неприлични неща.

- Е, само ще си говорим ли?-вече започваше да става нетърпелив.

- Не, напротив.-тя се обърна към него и се повдигна, за да достигне устните му.

Избута я на канапето и застана върху нея. Повдигна полите ѝ и си проправи път до най-женствената ѝ част. Прокара ръката си по клитора ѝ и тя простена. Зае се само да махне сакото си и да разкопчае панталона си. Освободи вече напиращия си член и я погледна изкусително.

- О, моля те, моля те!-в тези ситуации забравяше всякакво благопристойно поведение.

- За какво ме молиш?-попита съблазнително той.

- О, знаеш за какво! Не ме измъчвай, хайде!-размърда бедрата си и се разтвори още повече за него.

Обичаше да го молят да прави секс с тях, ласкаеха мъжкото му его. Навлезе в нея плавно и без никакви затруднения. Отдавна бе загубила „честта си", както се изразяваха по това време. Задвижи се в нея и накара всяко косъмче по нея да настръхне.

- Да, Анри, ти си невероятен!-стенеше тя.

Винаги бе така, успяваше наистина да задоволи жените. Имаше достатъчно привлекателен вид и непо-малка надареност..навсякъде и във всичко. Ето защо всички толкова много го харесваха. Влизаше и излизаше от нея. Усещаше напрежението в слабините си и искаше да облекчи най-вече себе си. Тласъците му я докарваха до друго измерение като всеки път.

- О, да!-стонът ѝ бе по-силен от предишните.

- Шшт, ще ни чуе някой.-само това му липсваше. Да разберат, че я е „обезчестил" и да се наложи да се ожени за нея. Само не и това, никога!

Благодарение на мислите си погледът му се замъгли и се задвижи по-яростно, а тя бе като кашкавал под него, който щеше да се разтопи всеки момент. Когато достигна кулминацията си изригна с пълна мощ и докато не свърши не излезе от нея. Тя бе напълно предадена и нямаше намерение да става, но той я прикани да се оправи. Той закопча панталона си и се поизтупа. Излезе и я остави сама, тя щеше да излезе после, а и щяла да се отбие да се освежи. Беше му все тая стига да не се засича с нея и някой да заподозре нещо. Харесваше това, което правеше. Не искаше друго, бе доволен от живота си такъв какъвто е.