UNWANTED MARRIAGE/with Justin Bieber

23 част

- Благодаря ти! - каза той в ухото ми и след това зарови главата си в косата ми.

- Да, но трябва да я изядеш,  защото ще изстине.

- Следмалко.

*

Беше вече вечер. Знам...много бързо, но просто...много скучно. Седях си в стаята и нищо не правех. Гледах през прозореца, четях книга, гледах си на телефона, но наистина беше много безинтересно.

Изведнъж в стаята ми нахлу Джъстин с роза в устата си и някакво смешно облекло , но най ме впечатли мексиканската му шапка.

- Милейдиии!!! - изпя той силно и аз го погледнах и се засмях.

- Какво по...

- А..а..а без лоши думи...или няма да получиш Тако билети.

- Моля?

- Сериозно ли не знаеш? Днес е деня на такото. На центъра има лунапарк и ние отиваме там. Ще ядем само тако, ще спечелим играчки тако и ще се возим на влакчето на такото!!! Ще бъде велико! - извика и аз се засмях. Изглеждаше като малко дете, което искаше да ходи на лунапарк. В случая Джъстин отивайки на карнавала на Такото. - Идваш ли или да викна Пресли? Той не харесва този ден, но все пак...

- Идвам! - казах бързо и хванах протегнатата му ръка. Той я целуна и се хванахме като двойка. Излязохме от вкъщи и се качихме в колата. През целия път Джъстин не спря да пее мексикански песнички и да кажа беше малко изнервящо, но и забавно как той не знаеше никакъв испански...

Стигнахме и имаше доста хора, носейки като шапката на Джъстин. Честно да кажа беше много забавно.

Влязохме в някакъв ресторант...пак за Тако и там беше много хубаво и приятно.

- Ъъъ...какво ще ядеш? - попита ме той и аз се засмях, защото тук всичката храна беше тако и нямаше кой знае какъв избор.

- Тако? - отговорих аз и се засмях.

- Добре значи с месо на скара 2. - каза Джей и сервитьора си тръгна.

- Честно благодаря ти много. Никой от семейството ми не харесва този ден. Дори и Александрия също не го. Идвах сам. Беше скучно...знаеш...

- Защо Александрия не го харесваше? - попитах.

- Защото...знаеш...не и харесваше такото, едни замалко да и подпалят косата и краката я бяха заболяли от токчетата, когато идвахме и ходехме много.