UNWANTED MARRIAGE/with Justin Bieber

23 част

Гледна точка на Кая:

Събудих се рано сутринта. Знаете, вчера Джъстин ме изненада със закуска редно е и аз да върна жеста. Истината е, че той беше наистина много сладък с това, опитвайки се наистина да станем приятели и аз наистина го оценявам. Иии мисля, че наистина вече започвам ама на истината истината, започвам да го харесвам някак по по-истинския начин. Добре стана много истина...
Слязох долу. Всички прислужници си бяха по стаите, защото знаеха че принципно закуската е в девет, а сега е 7:30.

Нямах никаква идея как се готви. Това наистина не беше нещо, което можех. Още по трудното нещо беше, че не откривах никакъв тиган. В тази кухня има 100 шкафа по дяволите. Ха. Намерих го. Извадих го и го сложих на котлона, а точно над котлона имаше рафт с разни работи и там седеше олиото. Поляха малко...постарах се да е малко и тръгнах към хладилника за яйца. Може би щях да ги направя под формата на усмихнато човече. Взех 2 яйца и отидох към котлоните. Сложих яйцата и зачаках.

Чаках, чаках, но тези яйца не се готвеха. Отидох и погледнах все още седяха такива каквито ги бях оставила. Погледнах към бутончетата и сега се сетих. Браво Кая. Не си пуснала котлона. Как очакваш да се изпържат.

*

Добре вече бяха готови и ги сложих като очички и там сложих някакъв кренвирш, който да е като усмивка и тръгнах бързо към стаята му.

Влязох вътре и го видях да спи на леглото. Оставих чинията на шкафчето и легнах до Джей галейки го. Опитах се да съм възможно най-ниска за да не го ядосам.

- Джееей.. - казах тихо и го погалих по бузата. - Събоди се. - той отвори очите си и аз се усмихнах широко.

- Имаш хубава усмивка, но тя ме плаши. - отговори той сънено и си потърка очите.

- О, аз, така де, съжалявам. Просто...направих ти закуска. - изговорих набързо и станах показвайки шедьовъра на шкафчето му.

Той се изправи и погледна тъпо.

- Това какво трябва да е?

- Как какво? Усмихнато личице. - Джъстин се засмя и аз погледнах към чинията....Може би наистина не изглеждаше като такова а по скоро като онова конфузното емоджи или там каквото е...сещате се. Засмях се с него и той ми направи жест да отида към него. Аз легнах и той ме придърпа към него и ме прегърна.