UNWANTED MARRIAGE/with Justin Bieber

8 част

Гледна точка на Кая:

*След 2 седмици*

Минаха две седмици. Всичко не е чак толкова еднакво. Смисъл...да. Ставам, оправям се, ям, отивам си в стаята или се виждам с Бела или Кендъл, обядвам, отивам си в стаята, седя си, вечерям...едно и също. Може да се каже скучен живот. С Джъстин буквално не сме се виждали от две седмици, от както го ядосах на вечеря... Но пък аз се чувствах добре затова.

Днес щеше да имаме вечеря с Бела и Пресли...Те го измислиха. Не знам от къде. Дори не знаех, че си говорят.

Огледах се в огледалото и изтупах роклята си, след което обух токчетата и излязох от стаята си. Поех си въздух и слязох надолу.

- Госпожо, масата е сложена и се очаква всеки момент да дойдат гостите. - каза една от домакините и аз и кимнах и се усмихнах. Щеше да бъде интересно, защото бях насъбрала толкова опит от Кендъл за такива проблемни деца като Джъстин.

На вратата се звънна и една от прислужниците тръгна да отваря, но аз я спрях и и казах да продължи да си върши работата, при което чух леко мърморене, че Джъстин ще и удържи от заплатата, че не си върши работата.

Аз се направих на глуха и натиснах ръчката на вратата.

- Това беше определено добра шега Прес. - каза Бела смеейки се и ме погледна. - Хей Кей!

- Здрасти. - казах и се усмихнах и се гушнахме. - Здрасти Пресли! - казах и на него и той също ме прегърна, след което се отделихме и Бела ни зяпаше странно.

- Знаете ли, много си приличате в лицата... - каза тя и гледаше изумена.

- Не е вярно. - отговорихме заедно и се засмяхме.

- Хайде влизайте. - казах и те влязоха и ме последваха към трапезарията.

Седнахме на масата и те седнаха един до друг.

- Къде е Джъстин? - попита Пресли.

- Мисля, че е при гаража... - отговорих.

- Ами иди и го викни, защото вечерята ще изстине.  - заповяда ми Бела и аз се съгласих и се запътих към гаража. Чух как Пресли и Бела се изкикотиха, но не им обърнах внимание. 

Разбира се можех да потвърдя, че бях леко притеснена, но се стараех да не го показвам и ходех гордо. Стигнах и отворих вратата, която ме отправяше точно в гаража.