UNWANTED MARRIAGE/with Justin Bieber

17 част

-Аз...не знам, просто той не ми беше казал за това с Александрия и всичко случило се преди това...просто не издържах.

-Знам, че много неща се стовариха върху теб, но не трябваше да се държиш така. - продължи да ме упреква той.

-Нищо не знаеш- казах на малко по- висок тон- нищо, ти си тръгна и ме остави да се мъча, живях сама с това чудовище, което накрая за благодарност ме продаде като парче прясно месо. И на всичкото отгоре сега бях изложена, когато разбрах, че Джъстин ще има дете.

След като приключих едва си поемах дъх, а изражението на лицата им беше ужасено. Толкова ли страшно изглеждах от страни? .

Изведнъж се почувствах леко замаяна и последното нещо, което помня беше изражението на лицето на Пресли.

*

Събудих се и видях насъбралите се доктори около мен да се опитват да ме стабилизират. Сълзите капеха от лицето ми и нищо на света не можеше да ги спре. Бях наранена и съсипана. Защо не умрях?

Пулса ми започна да се нормализира. Докторите излязоха и аз останах сама.Чух заглушен глас, който говореше от извън стаята явно на Пресли.

Завъртях главата си и погледнах навън. Вече беше тъмно. Искаше ми се сега да си бях вкъщи, всичко да си беше по мястото и да не се беше случвало нищо с Джъстин и... Ъгх. Аз, всъщност защо го направих? Защо не се грижех за себе си, а страдах затова, че бях излъгана. Нали това исках. Да бъда свободна? Как човек да бъде свободен като сърцето му е прибрано в клетка, която държи Джъстин...Как?

В стаята никой не влезе повече.

*

Събудих се на сутринта. Все още бях закована в това болнично легло. Чувствах се като затворник, който е на път да умре.

Беше ми тъжно. Тъжно затова, че баща ми не дойде да ме види. Нито когато ми стана лошо нито и сега, когато вече наистина мога да се сбогувам с този свят.

В стаята влезе Пресли, който изглеждаше толкова изморен и очите му бяха кърваво червени вече. Носеше табла с храна и седна на стола до леглото ми.

- Кая, съжалявам. - каза той с гапав глас.

Аз се чудех дали да му отговоря, но наистина не искам да изгубя връзката с най-близкия ми човек сега.

- Няма проблем. И аз прекалих. Прекалих много. Всичко това, което казах вчера беше излишно.

- Искам да се оправиш. Не мога да те гледам така. Ти наистина си права. Аз и Джъстин сме големи идиоти. Аз те оставих, сега и той го направи.

- Все едно. - казах и отместих глава, защото бях готова да заплача отново.

- Донесох ти храна, ако искаш хапни. - каза той и аз кимнах.

Изведнъж вратата се отвори и влезе Джъстин. Той миришеше много на алкохол и цигари. Застана на другия стол до леглото ми и видях, че и неговите очи бяха червени. Пресли стана и застана до него прикрепяйки го, защото Джъстин беше много пиян.

- Кая, красивата ми Кая. Ще ми простиш ли, че бях толкова грешен. Ще го направиш ли красавице. - каза той пиано и хвана ръката ми. Никога не съм го виждала и това ме притесняваше много. - Ще го направиш ли за мен любов моя. Още един шанс...

...

---

Здравейте. Съжаляваме за забавянето, В. нямаше идея и написа до 400 дума, а аз нямах време и днес я довърших. Няма да се повтори, съжаляваме.

Обичаме ви❤

Харесайте!❤

Главата е написана от А. и В.