UNWANTED MARRIAGE/with Justin Bieber

6 част

Умът ми казваше, че една дама от висшето общество не би подала ръка на прислужничките си, а да не говорим за кралицата, но това не ме накара да я отместя. Явно и момичето го забеляза, затова плахо хвана ръката ми, здрависахме се и веднага след това тя ме пусна.

Усмихнах се и на другото момиче, макар че не бях ни най- малко в настроение за усмивки и казах:

-Аз ще си взема душ, а вие можете да ми приготвите дрехи или нещо...- казах  и все още отнесено тръгнах към вратата зад която предполагах, че е банята. Ама разбира се обърках това беше гардероба, затова се обърнах и се отправих към другата врата.

*

Вече слизах по стълбите към залата, а Люси ме инструктираше какво да правя и какво не. Беше доста мила и бих я питала да станем приятелки, но за нея това беше просто работа. Когато стигнахме до вратата, каза:

-Ще успеете ли да се върнете сама по- късно, ваше височество.

-Да, благодаря ти Люси, свободна си.

Тя кимна и се поклони, а след това се отдалечи по един тъмен коридор вляво от стълбището.

Аз си поех дълбоко дъх и минах през вратата. Когато влязох всички ме погледнаха към мен и явно бяха учудени, че съм сама. Огледах се и видях Бела да говори нещо с кралицата, запътих се към тях и щом ме видяха се усмихнаха.

-Здравей, Кая- казаха и двете и ме погледнаха с усмивка.

- Здравейте- казах и се опитах да се насиля да се усмихна.

-А къде е Джъстин?- попита една жена, явно сестрата на кралицата. Страшно много си приличаха.

След като разбрах, че въпроса е адресиран към мен се огледах и със заекване казах:

-Ами... не съм сигурна.

-Ами тогава иди го повикай, мила и по- бързичко. Не съм виждала племенника си от година?- каза жената със строг тон и аз нямах друг избор освен да ида и да го повикам...или поне да се опитам.

*

Бях пред вратата на стята му и изненадващо не се бях загубила.

Чудех се какво да направя, дали да не разбия вратата с крак, обаче след като погледнах към обувките си премислих, а и ми седяха доста добре. Затова направих няколко крачки и с изненада забелязах, че наистина ми седят страшно хубаво.