ThE NeW BeGiNnInG

~1~ глава

Историята на Хоуп
Преди пет години умрях.Умрях заедно с майка ми,но мисълта,че не бях до нея,когато почина все още продължава да живее в мен .Умрях,знаейки,че съм безпомощна да променя,каквото и да е било в моя или нейния живот.
Сега се боря с моите кошмари и страхове от миналото.Мама не заслужаваше да умре.Винаги беше радостна и усмихната,въпреки болката,въпреки страданието,въпреки всичко.Казваше ми,че светът и всичко в него е вълшебно.Казваше ми,че колкото и сурова да ми се струва зимата,накрая винаги идва пролетта,а с нея и надеждата за нов живот.Е,тя не доживя да види пролетта.
Зимата на 2013,почина от рак.Коварната болест я издебна и секна дъха и със своята студенина.
Оттогава живеех с баща ми.Горкият съсипа се.Не можа да понесе спомените,които всеки миг се прокрадваха някъде из къщата и му напомняха за изгубената любов.Година след смъртта на мама започна да пътува из света по работа,за да избяга от всичко познато и носещо му болка.Тогава аз останах да живея с моята баба.Всяка седмица баща ми ми пращаше пари,в плик по пощата.Беше доста недоверчив към банките.Казваше,че са метод за следене на дохода на хората,и когато най-малко очакваш ти вземат и ризата от гърба ти.Обаждаше ми се всеки ден и си говорихме дълго.С нетърпение очаквах всеки наш разговор,за да разбера нещо повече за него и живота му.Постепенно разговорите ни се провеждаха все по-рядко и ставаха все по-кратки.Колкото и да му се обаждах и да го търсех той почти не отговаряше.В началото си мислех,че просто има много работа като адвокад в различните фирми по света,докато при последното ми позвъняване в слушалката не се чу звукът на жена,която пъшкаше и охкаше.Тогава светът ми се срина за втори път.Земята се отвори и ме погълна в огнените си недра.Как е могъл да го причини на мен и на мама!?Как!?Умът ми не го побираше.Бяха минали само две години откакто я погребахме,нима той вече я беше забравил!?Нима вече беше забравил нас!?След тази случка повече не се чухме.Аз престанах да му се обаждам,а той да съществува за мен.Той не се опита да ме потърси,дори веднъж.,,Баща" ми не се прибра повече у дома.Въпреки че,не си говорим всяка седмица получавам плик с пари от него.Пари,които не искам.В интерес на истината,не искам нищо негово или свързано по някакъв начин с него,но останах да живея в къщата ни.Макар и да мразех факта,че той я притежава,там беше целият ми тогавашен живот и този на майка ми.Там бяха всички мои щастливи спомени и години и дори и мъртва,не мога да се откажа от тях.За разлика от ,,баща" ми,мен точно тези мигове на щастие ме крепяха.Понякога затварях очи и си представях,че всичко отново е както преди.Представях си,че отново сме щастливи,всички заедно.После ги отварях и отново преосъзнавах,че вече нищо не мога да променя,не мога да върна времето назад.
За няколко години изпитах толкова много мъка и разочорование,че тези чувства трайно заживяха в сърцето ми.Те бяха единственото живо в него.
През тези години на страдание милиони въпроси непрестанно гризяха съзнанието ми.Защо?Защо на мен?Защо на нас?Защо на моето семейство?Какво толкова бях извършила?С какво толкова бяхме съгрешили,че да заслужим такава съдба?На кому бяхме сторили зло?Защо всичко това,трябваше да ни се случи?Все въпроси,на които нямах отговори и това допълнително увеличаваше болката ми.
Аз съм мъртва.Мъртва отвътре.

Здравейте,начинаеща съм в това вълнуващо и пълно с обрати изкуство! Ще ви бъда благодарна,ако споделите мнението си за бъдещата ми книга в коментарите!
Благодаря на всички,които са отделили част от времето си,за да прочетат пролога и първите две глави.Също заглавието подлежи на промяна,така че ще отценя,ако имате някакви предложения!❤