#3 in Fantasy
Последна книга от трилогията "Honest Liars"
Хората винаги са обичали Даниел Маркъс - красива, възпитана и богата, но когато сестра й е разкрита в измяна и екзекутирана, перфектният вид бързо започва да се руши. Даниел едва се държи, но...
ПРЕДИ да започнете да четете искам да знаете - открих тази завършена глава в черновите си тази вечер, сякаш изобщо не си я спомням и никога не съм я писала. НЕ, НЕ ПРОДЪЛЖАВАМкнигата, но реших да споделя с вас, каквото имам. АКО НЕ РАЗБИРАТЕ и сигурно не го правите ПРОЧЕТЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ/извинението МИ В МИНАЛАТА ГЛАВА, но не е нужно; там просто изливам душата си за провала на седемнадесетгодишния ми живот, а именно ТАЗИ КНИГА.
НАСЛАДЕТЕ СЕ НА НЕРАДКТИРАНАТА ПОСЛЕДНА ГЛАВА, КОЯТО ИМАМ.
*Capable of being terrible*
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Вълчото лице на Зоран не ме напуска и в кошмарите ми, които се стремя да потисна от спомените си. Но колкото и да се опитвам никога не успявам, и вървейки по коридорите на дясното крило на замъка всеки път щом затворя очи на клепачите ми, сякаш се изографисва образа му със сенките от федората му и виненият ѝ цвят се застъпват в изгарящо синьо, щом ги отворя. Потърквам ръце едни в други, за да ги стопля; студът е смразяващ и кръвта в тялото ми, сякаш се вледенява.
Опитвам да се убедя, че това, което правя не е грешка или задънена улица, но обстоятелствата ме притискат, както и времето. В съзнанието ми изниква момента в парника и онази ръка, гласът и притеснението от бъдещото пристигане на инквизитор Зоран. Не мога да дочакам следващия ден, трябва да действам сега. Зоран със своите мъгляви очи и хищническия си поглед насочен към Кол.
Никой не забелязва, когато минавам покрай своята врата и продължавам напред. Колкото и строго забранено да е присъствието в чужди стаи, това ми се струва неотложно. Почуквам леко по вратата и се оглеждам за съмнителни лица, но всички са вглъбени в целта си да стигнат по-бързо в стаите си, където ще се чувстват в безопасност. Вратата се отваря бързо и сънливото изражение на Мадлен ме посреща.
