#3 in Fantasy
Последна книга от трилогията "Honest Liars"
Хората винаги са обичали Даниел Маркъс - красива, възпитана и богата, но когато сестра й е разкрита в измяна и екзекутирана, перфектният вид бързо започва да се руши. Даниел едва се държи, но...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Оставям вълните да залеят голите ми стъпала, зарити в пясъка, докато стоя на плажа. Настанявам се в пясъка, осъзнавайки че косата ми е съсипана. Принуждавам се да гледам към ясната пълна луна, дебнейки от тъмното небе. Мирисът на нощта, примесен с пушека от огъня на няколко метра от мен е настойчив.
Нещо закрива образа ѝ за кратко, някой по-точно. Разпознала образа се усмихвам леко. Джей ми подава шише бира и аз го поемам все още лежейки на земята.
- Добре ли си? - внимателно пита той, приклякайки до мен в мокрия пясък.
Вглеждам се тъмните му очи и кимам леко, спускайки ръката си по коляното му, облечено в каки панталон. Той сплита пръстите ни и за момент отвлича мислите ми от това, което ме тревожи. Какво ли не бих дала за тази усмивка?
Навеждам се и го целувам по устните с намерението да забравя тревогите си. Тъмните му ръце обгръщат кръста ми и ме привличат по-близо до себе си. Целувката е нормална, нищо ново и непознато, успокояваща е. Пренебрегвам странното затягане в стомаха си, което сякаш ми казва да се обърна. Чувството, че някой е забил очите си в мен ме сковава отвътре.
- Вземете си стая! - провиква се един от съотборниците на Джей, карайки ни да се разделим.
Превъртам очи, заради детинското им поведение, а Джей загребва пясък с лявата с ръка и замеря футболиста с него. Опитвам се да се засмея, Джей вече ме видя разстроена, трябва да се държа така, сякаш съм наред. Най-добре ще е да си мисли, че просто се страхувам от утре.
Отдръпвам се от приятеля си и се облягам на лакти, за да погледна нагоре отново. Въпреки че се уверявам в обратното, се страхувам, че Луната ще изчезне. Всичко изчезва рано или късно.
