#3 in Fantasy
Последна книга от трилогията "Honest Liars"
Хората винаги са обичали Даниел Маркъс - красива, възпитана и богата, но когато сестра й е разкрита в измяна и екзекутирана, перфектният вид бързо започва да се руши. Даниел едва се държи, но...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Очите ми се насълзяват от усилието да виждам през оскъдната тъмнина в коридорите на Академия Лукреция, следвайки групата от деца пред мен. А, може би това е само извинение, за да пролея натежалите си сълзи.
Рубинено-червени завеси се спускат по френските прозорци, скривайки нощния мрак и лунен полумесец. Там, където кървавия велур пропуска лъчите белезникава светлина, прашинките в напластения задушлив въздух се оцветяват и падат с бавен танц към пода. Безкрайните черни килими по пода са някак износени и се долавя силна миризма на химикали. Белите мраморни колони се извисяват величествено и черните и пурпурни венички се увиват около тях като непокорен плет или като лукава змия. Блестящите златни полилей в стил барок са като единствената останала следа от лукса в стария замък.
Опитвам се да запомня повечето спирки и пътя, по който стигнахме до тях, като минималистичната бяла столова с десетките кръгли маси и перфектния чист блясък, който притежава способността да те заслепи с контраста си с полу-светещите лампи по коридорите във формата на факли. Сибирският студ и ритмичните потропвания на пръстите на воините, заобикалящи ни по пистолетите си са достатъчни, за да изпадна в мразовита носталгия.
Изправени сме в дълга група по четири деца на ред, строго придружавани от воини от двете ни страни. С ужас откривам, че повечето около мен треперят и се прегръщат с ръце, свели погледи надолу, изпаднали в пълна паника. Някои дишат толкова учестено, че изглеждат, така сякаш ще започнат да хипервентилират по средата на коридора с всички войници около тях.
Разсеяно се блъскам в гърба на момчето пред мен, което е спряло в крачка точно като останалите до него. Любопитно се надигам на пръсти, за да открия, че стоим на едно място, заради воина начело, които е сложил ръце върху хълбоците си, гледайки вбесено някакво момче пред себе си. Ако се вслушам мога да чуя приглушения им разговора:
