#3 in Fantasy
Последна книга от трилогията "Honest Liars"
Хората винаги са обичали Даниел Маркъс - красива, възпитана и богата, но когато сестра й е разкрита в измяна и екзекутирана, перфектният вид бързо започва да се руши. Даниел едва се държи, но...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Поглеждам се в огледалото на училищната тоалетна само за момент, за да оценя вида си. Косата ми е непокорна, както винаги, бухнала и навсякъде, сенките под очите ми са прикрити с лек грим, колкото да не се задават въпроси, а устните ми са дълбоко изгризани. Възмутено вадя сухото червило с телесен цвят, наслоявайки устата си с него. Цветът, сякаш избухва върху тях и следите от безсънната нощ изчезват напълно. Така е по-добре.
Първият учебен ден в Гимназия "Провинстаун" винаги е бил напрегнат и до болка отегчителен. Когато излизам в коридора се убеждавам, виждайки учениците струпани на групички около шкафчетата си. Сигурно си разказват за лятото и своите малки приключения. Смеят се, прегръщат, ръкуват, закачат и усмихват лъчезарно, което е странно, имайки си на предвид колко силно смъртните деца мразят училището.
Сгърчвам съвсем леко нос при вида на тълпата около шкафчето ми. Бързо осъзнавам, че е там, заради Джей, който ме чака. Подобно на филм от деветдесетте години, капитанът на футболния отбор, който е мое гадже се обляга на металните вратички с ръце в джобовете, докато безгрижно разговаря със съучениците ни. Изглежда като перфектната сцена, местата им около него, езика на тялото, глупавите им реплики.
Когато ме забелязва да се приближавам на лицето му изгрява сто каратова усмивка, която събужда пеперудите в стомаха ми. Отпускам се в прегръдките му и се радвам на начина, по който ръцете му обгръщат кръста ми из отзад. Опитвам се да си придам вид, сякаш принадлежа сред тях и лесно успявам.
- Хей! - поздравява ме Анджела с уморено помахване.
Заучената ми усмивка се изрисува по лицето ми и аз също ѝ помахвам. Другите все още наваксват с Джей, който с радост им отговоря на нелепите въпроси. Пренебрегвам повечето от тях, които звучат изненадано от факта, че сме заедно дори след лятото. Те също не вярват като мен, знаех си че е прекалено хубаво, за да е истина.
