Up {Harry Styles Fanfic }

Father

Минах през доста улици и накрая спрях и се огледах. Издишах шумно и останових, че съм се изгубила нацяло. Тръгнах по обратния път, когато някакъв мъж взе чантата ми и тръгна да бяга.

-ХЕЙ, ВЪРНИ СЕ. Това е моята чантата.-провикнах се и тръгнах след него.

Беше бърз, но не достатъчно. Тичах плътно зад него докато не зави към улица без изход. Обърна се към мен и извади нож от джоба си.

-Не трябваше да тръгваш след мен, бейб. Изпросиси го.-личеше му че е тукашен, защото говорът му бе ужасен.

Преглътнах нервно и тръгнах назад. Ами сега? Някой изтича покрай мен и в следващия момент видях как крадецът лежи на земята и се бори с русокосото момче. Той се изправи и се обърна към мен.

-Ник. Но ти как? Къде беше?-хиляди въпроси запълниха съзнанието ми и още повече как ме намери.

-И аз се радвам да те видя.-усмивката му както винаги озъри лицето му и без да се замисля го прегърнах.

-Къде беше до сега? Какво се случи с теб?-изтрелях набързо и се отдръпнах от него.

-Много неща ми се случиха и много неща се промениха. Ти как си? Как я караш?-вълнението му си личеше, но както винаги бе небрежен, сякаш през цялото време е бил до мен.

-Добре съм, и на мен ми се случиха много неща, но това е друга тема. Сега съм тук с Хари........ Събрах ме се.-последното го казах без да се замисля. Не знам защо, но не почувствах странно.

Лицето му се промени, напрегна се видимо.

-Да отидем някъде. Нека не стоим тук.-предложи ми.

-Ти водиш.

Ухили ми се и тръгнах ме на някъде. Не вървях ме дълго и стигнах ме до някаква старинна сграда. Погледнах го въпросително, а той просто се усмихна и ми направи път да мина. Имаше доста стълби, но накрая стигнах ме до някакъв апартамент. Отвори ми и аз минах напред. Бе слънчево място, невероятно обзаведено. Излъчваше топлотота точно като самият Ник.

Настаних се на дивана, а той застана пред мен на фотьойла.

-Тук ли живееш?-любопитството ме гризеше затова зададох първия си въпрос.

-Да.-отговори кратко и явно чакаше следващия.

-Сам ли живееш?

-Не точно......

-Къде беше?

-Научих някой неща и живота ми като цяло се промени.

Отговаряше на въпросите ми спокойно и ясно, но нещо липсваше. Не бяха пълни. Нещо не доизказано оставяше виснало във въздуха.

-Виж знам че не трябва да ми даваш обяснения, но.........

Затварянето на врата ме прекъсна и премигнах объркано.

-Ник, прибрах се.-мъжки глас се извиси из помещението.

Премигнах и се изправих в очакване да видя мистериозния човек с толкова познат глас.

-Оу не знаех, че имаш гости.

Ужас се изписа на лицето ми. Застинах на място. Кръвта напусна тялото ми. За миг всичко изчезна. Не чувах, не виждах и не усещах нищо. Една сълза се спусна по лицето ми и го намокри. Човекът пред мен беше също толкова изненадан колкото и аз. Премигнах няколко пъти и погледнах объркано към Ник.

- Грейс. Точно това исках да ти обясня.......

Гласът му почти изчезна. Това наистина ли се случваше.

-Май ще е по добре аз да го направя. Грейси, миличка, мога да обясня......

Чувах го, гласът му. Все същия. Съвсем леко променен. Истина е. Не сънувам. Не е кошмар.

-Татко.