Up {Harry Styles Fanfic }

Give me a chance

Гл.точка на Елинор:

Притеснението беше взело предел и се чудех къде да се дяна. Знам че трябва да оставя Грейс и Хари сами, но не искам. Не мога.

Хванах Лиам под ръка и тръгнах ме на някъде. Гледах право пред себе си и се опитвах да не засичам очите му. Чувствах се неловко и странно.

Тръпки преминаха по ръката ми стигайки чак до гръбнака. Мамка му и проклето усещане. Защо ми влияе така? Защо? Искам да стои далеч , но същевременно искам да го виждам да знам че е добре. Наистина съм сбъркана.

Минах ме по някакви стълби и влязох ме в голяма стъклена сграда. Къде съм. Събрах целия си кураж и погледнах въпросително към Лиам.

-Изненада е.-отговори ми сякаш прочел мислите ми.

Извърнах глава и се загледах в коридора пред себе си. Що за изненада? Този да не се шегува с мен? Стиснах зъби, за да не кажа още нещо и продължих да се оглеждам.

Стигнах ме до асансьор и като по поръчка се отвори, за да влезем. Била съм в Лондон и преди, но тази сграда и въобще цялото място не са ми познати. Застанах до стената и облегнах гръб. Той застана пред мен и пъхна ръце в джобовете си. За първи път тази вечер си позволих да го огледам.

Косата му беше вдигната нагоре караща те да прекараш пръсти през нея. Бяла риза и черен елек за завършек. Панталона изглеждаше така сякаш беше направен за него и си пасваше идеално с вида му. Прехапах устни и лукава усмивка се настани на лицето му. Господи, колко го мразя когато прави така. Усетих как червенината пропълзява по бузите ми и извъртях очи. Този асансьор няма ли да побърза?

Вратите се отвориха и излетях от помещението. Въздухът ми беше започнал да свършва затова и главата ми се замая. Тръгнах на някъде лутайки се, а той вървеше зад мен. Усещам усмивката му, знам че му е забавно. Нещастник. Спрях се и го погледнах през тъмнината.

-Какво е това?-попитах сухо и скръстих ръце.

-Кое?-спокойствието в гласът му си личеше и ми идеше да го фрасна така че да ме запомни.

-Всичко това.-размахах ръце във въздуха. -Какво е? Какво се опитваш да постигнеш?-продължих припряно.

-Дай ми....... Искам да ми дадеш още един шанс.

-Какво?-почти извиках. -Я пак. С какво право ми искаш още един шанс.-повиших тон.