Училище за знаменитости

Седемдесет и Трета Глава

След минута се чу отваряне и затваряне на врата. Любопитно повдигнах глава, приближавайки се все повече до BMW-то. Щом стигнах до него, не видях никого. Къде ли се беше скрил шофьорът?

- Да не търсиш нещо?

Подскочих от уплах, обръщайки се в посока на плътния глас. Първоначално не можех да асимилирам случващото се, въздухът изсвистя от дробовете ми. Краката ми се подкосиха и усетих как дланите ми започват да се потят.

- Е, няма ли да кажеш нещо? Наистина очаквах повече...- момчето наклони глава, изучавайки лицето ми.

- Х- Хари?- прошепнах с треперещ глас, премигвайки достстъчно бързо, за да разсея напиращите сълзи.

- Здравей и на теб, Лизи.

На лицето му грейна топла усмивка и момчето наведе срамежливо глава.

- Надявам се, че не е прекалено късно. Полетът ми имаше закъснение и знаеш-

Не го оставих да завърши изреченето си, просто се метнах на врата му, разбивайки телата ни едно в друго. Усетих големите му ръце да обгръщат талията ми, повдигайки ме леко от земята. Аз зарових глава в сгъвката на врата му и вече не можех да сдържам хлипанията си.

- Шшш, не плачи, вече съм тук, до теб съм.

Хари постави нежни целувки по врата ми и започна да гали косата ми, все още притискайки ме към него с една ръка. Думите му само предизвикаха още повече сълзи от моя страна. Бях сигурна, че цялата му тениска вече бе изцапана от размазания ми грим. Опитах да се отдръпна, но Хари не ми позволи. Даже обратното- затегна хватката си около кръста ми и го чух да вдишва от тежкия ми парфюм.

- Боже, толкова ми липсваше...- усетих горещите му сълзи да остановяват контакт с кожата на рамото ми.

Веднага вдигнах ръка към главата му, прокарвайки пръсти през гъстите му къдрици и опитвайки се да го успокоя. Чак тогава забелязах колко всъщност бе пораснала косата му.

- Трябва да се подстрижеш...- прошепнах в ухото му с треперещ глас.

- И ти...Или пък не, невероятно си красива.

Бях сигурна, че съм се изчервила, сякаш не бях свикнала Хари постоянно да ми прави комплименти.

- Да бе...Не приличам на нищо. Виж, даже и роклята ми е в окаян вид.

Стайлс се засмя и ме пусна на земята, все още държейки кръста ми с една ръка, така че да не мога да избягам от него.