Шестнадесета Глава

4.8K 374 29
                                    

- Кой филм ще гледаме?- Попитах.

Вече всички бяхме в спалнята- на леглото стояха Кам, Наш, Бруклин, Хари, Найл и Луи (не питайте как се сместиха), Кал и Люк бяха седнали на двете облегалки на спалнята, а аз, Джо, Ан, Кара, Барбара и Ариана седяхме на пода...Общо взето беше доста пренаселено. Бях оставила лаптопа на масата, така че всички да могат да виждат.

- Предложете някой страшен- обърна се към нас Кам.

- Анабел?- Найл повдигна въпросително вежда и всички се съгласихме.

Намерих филма онлайн и го пуснах, като преди това предупредих всички да млъкнат и да не говорят. Загасихме всички лампи, дръпнахме завесите (макар че вече и без това си беше тъмно) и се настанихме удобно
Вече гледахме от 1-2 минути, когато странен шум изпълни стаята.

- Харолд!- Луй се скара на момчето.- Остави чипса, пакета издава дразнещ звук!- Хари послушно остави пакета до себе си.

След още 2 минути пак се чу същият шум.

- Харолд Едуард Стайлс, ако не изхвърлиш чипса, ще ти го изсипя в гърба!- Луй грабна пакета и го остави на масата, а къдрокоското гледаше като малко дете, чийто бонбон току- що бяха отмъкнали.

30 минути по- късно имаше само няколко умрели, от което Найл не беше много доволен.

- Няма ли още някой да гушне букета, преяде ми се жито!- Люк го изгледа въпросително, затова синеочкото поясни.- Нали като някой умре се раздава и се яде жито!- Извъртях очи и се засмях, а Люк се удари по челото.

Най- накрая желанието на ирландеца се сбъдна. Един от героите умря доста...рязко и шокиращо, от което всички изпищяхме. Добре, че нямахме пуканки, иначе сега те щяха да са по целия под.

- Чухте ли го?- Попита ни Хари със сериозно изражение.

- Не! Какво?!- Джо веднага скочи на крака и се сгуши в Бруклин.

- Мисля, че дойде от тераста...Ще проверя!- Стайлс бавно тръгна към вратата, чиито завеси бяха пуснати за да е тъмно.

Хари бавно хвана завесите, а всички бяхме настръхнали и го гледахме с голямо внимание. Момчето рязко дръпна пердето и започна да пищи силно, от което и ние се разпищяхме колко ни глас държеше. Изведнъж пясъците на Хари се превърнаха в силен смях.

- Хванахте се! На бас, че половината напълнихте гащите от страх!- Продъжаваше да се смее, но на никой от нас не ни беше забавно.  Вратата на апартамента рязко се отвори , от което всички запищяхме отново. След секунди госпожа Тод се връхлетя в стаята.

Училище за знаменитостиKde žijí příběhy. Začni objevovat