Училище за знаменитости

Четиридесет и Втора Глава

   Събудих се, цялата увита около тялото на Хари. Краката ни бяха преплетени, също така бях увила ръцете си около раменете му. С една дума- момчето и да искаше, не можеше да ми избяга. Вратът ми се беше схванал от заетата поза, също както и останалата част от тялото.

- Предлагам да отидем на по- удобно място- Хари се надигна, масажирайки раменете ми.- Нека те закарам вкъщи.

- Кое "вкъщи"? У дома?- Той поклати глава, подсмихвайки се.- А-аз не съм сигурна. Може да отидем у нас...Ще гледаме телевизия, ще ядем...Сещаш се.

- Същото може да правим и в моята къща- преглътнах тежко, осмисляйки идеята.- Спокойно, мила, каня у дома, само за да те изнасиля и отвлека за личния си харем!- Опулих очи и се покашлях, а къдрокоското избухна в смях, потупвайки ме по главата.- Шегувам се...Моля те, идвал съм у вас толкова пъти, а ти никога не си виждала дома ми. Обещавам, че ще ти хареса!

Накрая се съгласих, рискувайки да бъда изнасилена и отвлечена за личния харем на Хари Стайлс. Е, поне ако това се случеше, щях да си имам за компания дузина наивни, използвани момичета...

- Всъщност харемите забранени ли са?- Изръсих въпроса, докато пътувахме в колата.

- От къде да знам, поне в Америка и Европа сигурно са. Защо?- Засмях се, спомняйки се един мой разговор с Ариана.- Кажи ми!- Хари замрънка.

- Веднъж с Ари правихме списък с мъжете, които бихме взели за харема си- избухнах в смях.

- И кои избрахте?

- На първо място, естествено, Зак Ефрон. Дилан О'Браян, Тайлър Поузи, Коди Крисчън, Иън Сомърхолдър, Крис и Лиам Хемсуърт...Тео Джеймс, Орландо Блум, Джони Деп...Само за тези се сещам сега.

Устата на Хари бе широко отворена, което ме накара да се засмея. След малко присви очите си и бавно се обърна към мен.

- Нека просто забравим, че изобщо сме повдигали темата за харемите, мисля че ще е най- добре за психическото здраве и на двама ни...А, стигнахме!

Чак тогава се сетих да огледам околността. Учуди ме това, че къщата бе в покрайнините на града, наоколо нямаше други сгради. Къщата бе заобиколена от малка горичка, но не си представяйте "малка спретната къщурка, потулена в гората". Мястото беше великолепно. Постройката бе огромна и модерна, с големи прозорци, осигуряващи простор и светлина. Дворът също бе много обширен- имаше басейн, място, отделено като игрище за футбол, имаше и маса за тенис. Пътят от края на града до къщата минаваше през нещо като хълм- изкачвахме се нагоре, а от двете ни страни започваше гората. Местността беше като копирана от някоя детска приказка.
Хари ми помогна да сляза от колата и тръгнахме към входната врата. Не останах разочарована- вътре не беше по- зле. Интериорът бе толкова интересен- изглеждаше автентичен и застарен, но не като от някой средновековен дворец...Хареса ми една от стените във всекидневнята, която сякаш беше тухлена. Полилеят бе богато украсен, но не създаваше усещане за тежест, всичко си бе с мярка. Камината до телевизора също бе невероятна- Хари веднага изтича и я напълни с дърва, тъй като беше ужасно студено.