Училище за знаменитости

Двадесет и Втора Глава

- Виждала ли си Кендал или Кайли Дженър?- Попитах Кара, когато я видях да минава покрай мен.

- Мисля, че са в кабинета по математика- благодарих й и тръгнах към стаята.

Двете стояха на първия чин. Кайли правеше нещо на телефона си, а Кендал надничаше в екрана и приказваше нещо на сестра си.
Щом се приближих до тях, те вдигнаха очи и щом видяха, че държа вестника, готова да го скъсам и смачкам, се усмихнаха доволно.

- Ще ми обясните ли какво по дяволите е това?!- Отворих на първата страница.

- Статия- каза Кендал, секаш не беше очевидно.

- За мен и Люк. Как може да сте написали такива неща, без дори да говорите с нас?- Кайли се засмя леко.

- Лизи, ако репортерите се допитваха до личностите, за които се отнасяше всяка статия, преди публикуването, половината вестници щяха да са празни. Нали знаеш, че не само ти не одобряваш тази работа?

- Но това са пълни измислици! С Люк не сме влюбени, а с Хари никога не сме имали нищо!- Сестрите се спогледаха и се засмяха.

- Може и да не знаеш, но ние всеки ден сме жертви на лъжи и клюки. За теб почти никога не са писали в списания и вестници, но за всички останали в това училище това е ежедневие. Свиквай. А ако не ти харесва, можеш да се върнеш в дома за изоставени деца. Сигурна съм, че на драго сърце биха те приели обратно- бях готова да се разплача. Не от думите им, а от гняв. Но не можех да си позволя да се разрева пред тях. Гневът ме давеше, исках да се махна от всичко и всички. Хвърлих вестника на земята и изхвърчах от стаята.

Звънецът за първия час би, но нямах намерение да влизам в кабинета по биология, затова тръгнах към входната врата.

- Лизи?- Някой хвана ръката ми и ме спря. Вдигнах глава и видях човека, който най- малко исках да срещна.

- Хари, пусни ме. В момента не ми е до теб- опитах се да се изплъзна от него, но хватката около ръката ми се затегна.

- Не мислиш ли, че вече си ми казвала това неведнъж? И трябва да си разбрала, че няма да те пусна ей така- той се вгледа в очите ми.- Защо изглеждаш, сякаш ще се разплачеш всеки момент?

- Наистина не е твоя работа. Имам си гадже, с което да си обсъждам проблемите!- За мое учудване къдрокоското не се засегна, даже се засмя.