Училище за знаменитости

Тридесет и Седма Глава

Часът беше 18:30, а аз лежах на леглото си и се опитвах да реша поредната невъзможно трудна задача по математика. Накрая захвърлих тетрадката настрани и взех телефона от нощното си шкафче. Преди да се усетя, палецът ми вече се плъзгаше по екрана и след малко чух звукът на звънене.

- Ало?

- Ъъ...Здравей, Хари!- Ударих се по челото и забих глава във възглавницата.

- О, Лизи! Какво има, добре ли си?- Чуваше се шум от вятър в слушалката, явно не си беше вкъщи.

- Да, да...Но ми е ужасно скучно. Искаш ли да се разходим някъде?

- Съжалявам, но тази вечер не мога...Наистина много ми се иска да се видим, но просто не и сега. Ако искаш може утре да измислим нещо?

- Не, тоест да...Уф, забрави, че съм звъняла. До утре- затворих рязко телефона.

Значи наистина имаше планове с Тейлър. Толкова исках да разбера какво става. Но и му бях толкова бясна, не ми даде никакво обяснение, не че е длъжен, но просто очаквах да бъде искрен...Мислех си, че вече само на него мога да разчитам на 100%. Нямаше да позволя на Хари да се измъкне така. Ако той може да излиза с бившата си, значи и аз мога...
Отново взех телефона и набрах друг познат номер.

- Лизи? Ти ли си?- Долових изненадата в гласа му

- Да...Здрасти, Люк. Можеш ли да говориш?

- Ъм, предполагам? Наред ли е всичко?

- Да, да. Просто си мислех, че няма да е зле да се видим и да поговорим. От доста време не сме си казвали и дума, а знам, че трябва да ти обясня някои неща. И си мислех, че днес може да излезем...- Прехапах долната си устна, надявайки се да не бъда отхвърлена отново.

- Не знам, Лизи. Не съм сигурен дали е добра идея.

- Моля те, Люк. Обещавам ти, че ако наистина не искаш, няма да те притеснявам повече. Но наистина трябва поне още веднъж да се видим.

- Ние се виждаме всеки ден в училище. В една компания сме все пак.

- Знаеш за какво говоря...- Примолих се отново.

-...Добре- съгласи се Люк след кратка пауза.

- Благодаря ти! На кея след петнадесет минути?- Момчето се съгласи, след което затвори телефона.

Не си направих труда да се преоблека. Бях обула черен клин, а нагоре бях с бяла широка тениска. Взех един сив суичър от гардероба си, грабнах телефона и излязох. Промъкнах се през задната врата, откъм кухнята, за да не ме види Виктория и да накара шофьорът ми да ме закара.