Училище за знаменитости

Двадесет и Девета Глава

- Развълнувана ли си за мача другата седмица?- Попита ме Найл.- Винаги можеш да се откажеш...

- О, няма да се отървете от мен. Ще дойда и ще разбия опонентите!

- Знаеш, че това е благотворителен мач, нали?! Целта не е да смачкаш противниковия отбор!

- Знам, просто съм нахъсана. И гладна. Къде са пилешките хапки, които поръчах?- В момента, в който се обърнах, видях Люк и Майкъл да идват към нас.

- Закъсняхме ли?

- Не, Люк, сядайте!- Повика ги Луи.

Това бе шансът ми да разговарям с Люк. Кимнах му в посока на изхода и станах от мястото си.

- Става ли да поговорим?

- Разбира се, тъкмо това щях да попитам- отговори той.

- Ти си пръв- подканих го да говори.

- Мисля, че ти трябва първа да кажеш каквото имаш.

- Добре...Знам, че последните дни бяха много объркващи. И това онази вечер...Честно казано, не знам дали съжалявам, че си тръгнах. Премисляйки го, разбирам, че не съм готова за такава стъпка, не бях готова да го направя. Но се извинявам за начина, по който си тръгнах. Не е толкова просто, колкото изглежда. Ужасно съм объркана и не знам от какво имам нужда...Мислех си, че това си ти.

- Но вече не мислиш така...- Сведох глава и се опитах да преглътна буцата, заседнала в гърлото ми. Да виждам толкова добър и уникален човек да бъде нараняван и то от мен самата, е като някой да те хване за гърлото и да те души. Искаш да го спреш, но не можеш.

- Все още не знам. Надявах се с теб нещата да потръгнат. Знам, че няма да намеря по- внимателно и грижовно момче от теб.

- Говориш за мен като за братовчед. Добър, грижовен, мил...Просто ми кажи, че искаш да те оставя намира.

- Не казвам това. Винаги ще искам да си до мен. Ти си невероятен човек и приятел. Не желая да се разделяме...- Опитвах се да убедя по- скоро себе си.

- Лизи, спри. И двамата знаем, че няма да проработи. Може да съм търпелив, но не и наивен. Аз не мога да стоя и да се надявам да отделиш малко от скъпоценното си време за мен. Не искам всеки ден да се чудя дали докато си мен, си представяш, че си с друг. Не мога да съм нечий план Б. А и през тези два дни, в които се поболях от притеснение за теб, имаше хора, които бяха до мен, колкото и да ги отблъсквах. Видях какво е наистина на някого да му пука за теб и да не те зарязва всеки шибан път, когато си мислиш, че всичко най- накрая е както трябва...