Училище за знаменитости

Петдесет и Осма Глава

  Непрекъснато гледах видеа от концертите на момчетата. Хари винаги изглеждаше, сякаш не му беше добре- бе намусен, а докато изпълняваха нашата песен- "18"- погледът му беше забит в земята и често след края й той слизаше от сцената и се връщаше след няколко минути със зачервени очи.

Естествено, феновете много бързо отгатнаха какъв бе проблемът. И както очаквах- веднага обвиниха мен- че съм разбила сърцето му и заради мен идолът им не бил на себе си. Няма смисъл да отричам- те бяха прави. Но мен най- много от всички ме болеше- аз бях измамената, изиграната и сринатата. Можеше и да не го показвам, но това не значеше, че бях забрвила безграничната си любов към това непохватно и самоунищожаващо се момче. Той беше човекът, внесъл цвят и умисъл в живота ми, той все още беше центъра на моята вселена...Не- той беше моята вселена. Стотици пъти се питах дали бих предпочела да остана в невидение, само за да запазя Хари до себе си. Понякога си отговарях положително- все още бях готова да се хвърля в тази неясна, гъста и задушлива мъгла, само за да знам, че той ще бъде до мен и ще държи ръката ми. Бих продала душата си на дявола, само за да спася неговата и да я изкарам от това мъчително и трагично състояние.

Всички останали си мислеха, че аз се подобрявам, само защото редовно посещавах курсовете по актьорско майсторство и често излизах с приятелите си.

Но това, което което никой не виждаше, бяха хилядите проляти сълзи във времето между 1 и 4 през нощта. Това бяха десетките ни общи снимки, които непрестанно преглеждах в телефона си. И всичките изпратени съобщения...Просто имаше прекалено много неща, които да ми напомнят за незабравимото ми време с Хари. А сега просто трябваше да приема, че аз самата сложих край на всичко, за което някога бях мечтала...

Преди няколко дни беше рожденият ден на Хари. Натъкнах се на стотици снимки от голямото парти- повечето ми приятели бяха там, но избягваха темата, когато се събирахме. Но аз все пак намерих начин да се свържа с него, без той да знае, че това бях аз. Едва ли изобщо е забелязал този кратък tweet от един най- обикновен фен акаунт в социалната мрежа:

"Честит рожден ден @ Harry_Styles.
С много любов- Л."

***********

- Лизи!

Виктория почука на вратата на стаята ми. Оставих папката с репликите за новата пиеса, която трябваше да науча до няколко дни, и я повиках вътре.