Училище за знаменитости

Тридесет и Пета Глава

Три седмици до Коледа. Най- вълшебният празник, а също така и любимият ми. Винаги съм го обичала- когато бях в дома за деца, само тогава получавахме купища подаръци, дарени от богатите семейства и си представяхме, че собствените ни родители са с нас, за да ни ги подарят и да ни целунат по челата.
Тази година бях решила да направя нещо различно- беше мой ред да зарадвам бедните дечица. Но исках лично да подаря всяка играчка и всяка дреха и да накарам всяко дете да се почувства специално и да знае, че не е забравено. Бруклин доброволно се включи, а Виктория ми осигури нужните средства.

- Имам невероятна идея!- Изпищях, докато вървяхме към най- големия магазин за детски играчки в града. Брук вдигна вежди и ме остави да продължа.- Ще организирам и Коледен бал за тежко болни деца. Те всички ще са почетни гости и ще съберем още пари, с които да помогнем на колкото се може повече хора! Уф, как ще се справя с всичко това, имам толкова малко време!- Плеснах се по челото.

- Мисля, че се сещам за хора, които на драго сърце ще приемат! Ще им се обадя, когато се върнем вкъщи!- Брат ми забеляза объркания ми поглед.- Говоря за момчетата...Хари, Найл, Луи, Лиам, Зейн...

- Това е толкова невероятно!- Заплясках с ръце и заподскачах.- Не мога да повярвам, че имам възможност да помогна, да променя нечий живот...Нямам търпение да дойде Коледа.

Магазинът за играчки беше като Рай за мен, нищо, че бях на близо 18 години. Със себе си освен Бруклин, бях домъкнала и още около 20 човека, които попринцип работиха за Виктория. Дадох им насоки какви играчки да избират и се разпръснахме в огромното помещение. Аз напълних моята количка и тази на брат ми с всевъзможни кукли Барби. Също така избрах няколко големи куклени къщи, басейн, коли, обзавеждане за стаи на кукли и каквото ми дойдеше на ума. След това се насочихме към участъка с колите и другите момчешки глупости. За нула време количките бяха пълни с мини Ферарита, BMW- та и каквито там други най- различни марки коли и мотори имаше.

- Едвам се изкушавам да не взема няколко и за себе си!- Засмях се силно и гушнах момчето, за което вече не бях сигурна дали е на 16, или на 6 години.

- Трябва да вземем подаръци за Ромео, Круз и Харпър, не забравяй!

След няколко часа, почти изпразнили магазина, всички се събрахме и се насочихме към касите.