Шейсет и Седма Глава

2.8K 299 35
                                    

Веднага, щом се прибрахме вкъщи, всички седнахме около масата в трапезарията и подробно им разказах за всичко, което Ейдън бе сторил.

Няма нужда да описвам реакцията на родителите ми- те бях в пълен потрес, както всеки друг в подобна ситуация. Все пак точно те тъкмо безвъзвратно бяха изгубили милиони и нямаше шанс да върнем нещата. А щом разказах всичко подробно и на Бруклин, той страшно много се ядоса, най- вече заради начина, по който бях разбрала. За това, че бях предадена и наранена. И вече се предавах, примирявайте се с факта, че вече на никого не можех да вярвам и целият свят сякаш беше срещу мен.

- Трябва да си го върнем тъпкано да семейство Скот! Ще си платят за тази долна измама и за целия този театър!- Брат ми обикаляше гневно около стаята и опъваше косата си назад.

- Не можем да оставим нещата така! Та това са пари, за които сме работили толкова време...Но не е само за милионите, имаме си предостатъчно. Тези хора ни изиграха и  орониха авторитета ни. Ще ги съдим до край!

- Скъпи успокой се! И няма как да ги съдим, няма на какво основание.

- Не ми пука, ще наема най- добрия адвокат, няма да оставя това семейството намира!

Това бе някакъв кошмар. Благодарение на мен в момента в дома ми се разразяваше истинска буря. Дейвид и Виктория не спираха да крещят, Бруклин крачеше като обезумял...

- Мамо, татко?- изведнъж всички млъкнахме и се обърнахме към Круз и Харпър, които бяха застанали до вратата и ни наблюдаваха с разширени от ужас очи.

- Съжалявам, милички, събудихме ли ви? Къде е Ромео?- Виктория прегърна децата и погали меките им коси.

- Нали каза, че ще спи у приятел.- Круз сънено разтърка очите си.

- Божичко, всичко забравям, ще се побъркам!- Майка ми се ядоса и рязко се изправи, тръгвайки към кухнята.

- Хайде, елате да лягаме.- Поех сестра си в ръце, а Круз хванах за ръка и тръгнах с тях към втория етаж.

След двадесет минути и двамата бяха заспали. Завих раменете им, изгасих лампите и в двете детски стаи и заслизах по стълбите.

Спрях се на последното стъпало, където седнах и се заслушах в разговора, който все още продължаваше.

- Знаех си, че не трябваше да вярваме на Ейдън, защо изобщо допуснахме тези хора в живота си?!

Училище за знаменитостиWhere stories live. Discover now