Завръщане в "Хогуортс"

~27~

"Ник О'Брайън"

След като тялото на Джеймс се отпусна в ръцете на Каси, всички сведоха поглед освен Ник, който гледаше гневно... Не можеше Джеймс да е мъртъв, нали?

Момчето върна поглед на гърдите и видя, че те леко се повдигаха и макар и малка, надежда имаше!

-Вижте той още диша! -извика Ник и всички погледнаха нагоре, с надежда в очите.

Еди се приближи до Джеймс, вдигна го и леко клатушкайки се, се запъти в обратна посока. Преди да завие на ъгъла спря и обърна с мъка глава:

-Не ме оставяйте, трябва ми някой да дойде!

Каси веднага се запъти натам, като дори не попита дали някой друг би искал да отиде вместо нея.

-О, ама точно ти ли?... -попита Еди, след това се усети и стана червен. -Е, добре.

Те се скриха зад ъгъла, оставяйки Ник, Оливър и Грейс, заедно, сами.

-Пак заедно, а? Точно като в началото! -усмихна се Оливър и ги дари с най-голямата усмивка, сякаш те наистина бях единствените хора на света, с които той искаше да бъде точно сега.

-Така изглежда. -продума Ник с пресъхнало гърло.

-Искаше ми се да отидем при Джеймс, но... -Грейс поклати глава и решително погледна напред. -Няма време!

Тримата се спогледаха и си кимнаха леко, като със скована крачка продължиха напред. Знаеха, че трябваше да потърсят за информация в библиотеката.

Стъпките им отекваха и нищо друго не се чуваше, а сърцата им бяха на път да изскочат. Стиснали пръчките си в треперещите си малки ръчички те пристъпваха несигурно и точно зад един ъгъл чуха вик:

-ООО, ЕТО, О'БРАЙЪН!

Ник подскочи инстинктивно наляво и се отзова върху Грейс.

-Охх! -простена момичето.

Ник веднага се изправи и погледна гневно, този, който извика така. Призракът на Роуина Рейвънклоу се рееше на няколко метра от пода и го гледаше с омраза на лицето.

Ник помогна на Грейс да се изправи.

-Ти пък какво искаш? -попита я подразнено Оливър.

-Не ми се меси, това си е между мен и О'Брайън, който сега ще убия. -иззвери се Рейвънклоу.