Завръщане в "Хогуортс"

~26~

"Любов по време на война"

-Внимавайте, имаме си противникови шпиони! -предупреди ги Драко Малфой, профучавайки покрай тях, като фурия, последван от много други бивши ученици.

Как ли са успели да влязат? Е, разбира се, след като Джамал Фоукс вече е много по-силен, не му се налага да пази границите на училището.

Сърце на Ник не даваше да попита нещо за родителите си... Или може би всички знаеха, че това, че е мъртъв е лъжа?!

-Ник, къде отиваме? -попита Грейс, като подготви пръчката си.

-В библиотеката за още информация. -решително отговори Ник.

Те тичаха по коридорите на "Хогуортс" и виждаха ясно през прозорците, как отвън Еди, Макгонагъл и Кингзли правят магии за защита на училището.

Внезапно всички шумове, които се чуваха замряха.

Стана студено и Ник се запита къде отиде щастието.

-Какво става? -попита Джеймс.

Каси се приближи до него и обви ръце около врата му. Оливър и Грейс се придвижиха до Ник и тримата се прегърнаха, за да избегнат студа, който забавяше ритъма на сърцата им.

И ги видяха... По коридора, право към тях, се плъзгаха качулати фигури. Дишаха тежко и ръцете им бавно се пресягаха към децата... А по-лошото ли? Бяха точно пет... За всеки по едно такова нещо.

-Диментори! -извика Джеймс, изтръгна се от схватката на Каси и насочи пръчката си към един от дименторите, като извика: -Експекто Патронус!

От пръчката му изскочи елена и с грация подгони диментора, който просто се понесе обратно от там, откъдето е дошъл.

Ник извади пръчката си и я насочи към своя диментор. Внезапно Грейс и Оливър паднаха на земята и над тях се наведоха още два диментора.

Решителност и страх изпълни Ник.

Ръката му потрепери и картината се смени... Той видя как двамата Фоукс вилнеят и убиват наред негови приятели и близки -Родителите му, Оливър, Грейс, Джеймс, Мери, Каси, братята Стол, Албус, Леви!... Всичко беше в мрак, неясно, някак нереално дори...

Нова сила изпълни душата на Ник. Спомни си думите на Еди Шейд Хъдсън -"Смелите хора, взимат смели решения"...