Завръщане в "Хогуортс"

~9~

"Гонят Миневра Макгонагъл"

Ник веднага се осъзна. Докосването с паранормалната ръка го разтресе из основи. Всяка клетка от тялото започна да го боли, сякаш му бяха пуснали сто волта ток.

-О, Мерлин, Джеймс... -изпищя Грейс.

Оливър, Грейс и Джеймс се втурнаха към Ник и го хванаха за мантията, като се опитаха да го издърпат обратно.

-Продължавайте да дърпате, не спирайте... -извика Джеймс и пусна Ник, като ръката повлече и другите две деца след себе си.

Ръката почти беше вкарала Ник в картината, когато Джеймс насочи магическата си пръчка и извика:

-Вцепени се!

Ръката замря и пусна Ник, а другите продължиха да дърпат, докато не се озоваха на пода -когато ръката беше пуснала момчето, те все още дърпаха толкова силно, че паднаха.

-Ох, поне някой омекоти удара ми... -простена Ник, който се чувстваше с години по-стар.

-Да'а, а'с -измънка Грейс.

-Ни'шъ оплаквайти! -простена Оливър, който имаше удоволствието да е най-отдолу.

-Добре ли си Ник? -попита Грейс, след като се разплетоха.

Ник не отговори. Имаше чувството, че някой му бе взел годините и че сега той бе на не по-малко от петдесет.

-Ник? Какво е това? -попита тя и докосна един кичур от светло кафявата му коса -изглеждаше ужасена и притеснена.

-Какво? -попита той и погледна кичура -беше бял.

-Това не ми харесва! -рече Грейс и го погледна притеснено.

Тя беше леко раздърпана сякаш сега ставаше от сън, може би защото Оливър я беше дърпал за халата.

-Има ли други бели кичури?! -попита Ник и прекара ръка през косата си.

Тя поклати глава отрицателно.

-Чувате ли ги? -попита Оливър.

Той се държеше странно -оглеждаше се притеснено, пристъпваше от крак на крак и нервно облизваше устни.

-Кое? -попита Грейс.

-Портретите! -извика той и си запуши ушите. -ИСКАМ НАВЪН!

-Трябва ни изхода! -рече Ник и започна да се озърта. -Веднага!

-Тук! -извика Джеймс.