Завръщане в "Хогуортс"

~25~

"Смелите хора, взимат смели решения"

-Ник, добре ли си?

-Какво стана?

-Тони?

-Чуваш ли ни въобще?

Гласовете на всички минаваха покрай него, а той спокойно ги пропускаше през ушите си. Не го вълнуваха. Не искаше да обяснява, да дава отчет, нито за случилото се, нито за това, което чувства.

-Еди!

До тях с пръчка в ръка, се придвижи Еди, който оглеждаше терена и преценяваше ситуацията.

-Професор Макгонагъл! -ето това последното, излязло от устата на всички деца, изтръгна Ник от унеса му и го накара да се обърне към професор Макгонагъл, която се промъкваше с пръчка в ръка също.

-Какво още чакате, а? -попита тя. -Да тръгваме!

Всички приготвиха пръчките си и тръгнаха надолу по коридора, оставяйки купчина камъни, които ги деляха от Джамал и Клаудиус Фоукс.

***

След като се върнаха в празната стая, където се провеждаха тренировките, всички започнаха да се надвикват, докато Ник реши да удави мъката си в тишина и се спотаи в един от ъглите -този, който му се стори най-приветлив.

Гледаше как бедата, караше приятелите му да се дърлят като кокошки, готови да получат всичко.

-Здравей, Ник. -Еди се присъедини към него.

-Здравей, Еди. -безразлично отвърна Ник, установявайки, че гласът му е пресипнал.

-Не съм дошъл да те питам какво е станало, а какво ще стане! -зелените очи на Еди, гледаха Ник през очилцата приветливо, но и изпитателно.

-Какво имаш предвид, не мога да разбера? -попита Ник и най-накрая се поразрови из умът си, разбирайки, че тези събития бяха сложили окончателно начало на войната.

-Сигурен ли си, че не знаеш, какво имам на предвид?

-Искаш да ме попиташ какво мисля да правя ли? -попита Ник.

След като Еди не отговори, Ник прие това като положителен отговор и се позамисли.

Беше ядосан!

На двамата Фоукс, на себе си, на родителите си, на целият Магьоснически свят, на Макгонагъл и ако трябваше да бъди честен в последно време беше сърдит на всички и всичко. Проблемът едва ли беше във всички тези хора, а в него.