Завръщане в "Хогуортс"

~18~

"Няма край"

-Замахвате и цъкате, хайде! -професора по Вълшебство вече губеше търпение. -Не е кой знае каква работа.

Не е кой знае каква работа ли? Беше безкрайно трудно за учениците. Колкото и да замахваха и цъкаха, перото си стоеше неподвижно.

-И изговаряйте ясно думите! -напомни той.

Ник се ядоса. Опита се да се съсредоточи.

-Уингардиум Левиоза! -замахна и цъкна и перото се извиси във въздуха.

-Браво! Браво, момчето ми! -зарадва се Флитуик, сякаш бе спечелил от лотарията. -Десет точки за "Грифиндор"!

-Здравейте. -поздрави някой студено.

В стаята бе влязъл Фоукс.

-Ще наблюдавам часа. Да видим дали сте способен да ръководите Вълшебство, Флитуик. -той седна на един стол до Грейс, която направи такава физиономия, че на Ник му се стори, че си счупи едно ребро, в опит да потисне напиращият смях.

Професор Флитуик не реагира, а продължи да поощрява другите.

Мери го усвои лесно, веднага след Ник. После го усвои Грейс, Оливър, Тони и братята Стол, които по едно и също време успяха.

Всички бяха много щастливи от постигнатото.

Ник го мъчеше мисълта за Ар. Бяха му казали, че момчето избягало и е живо, но Ник не знаеше дали това е истина.

-Много съм горд с вас, ученици! -каза Флитуик и се усмихна на всички. -По десет точки за всички усвоили заклинанието.

От "Слидерин" най-първи го бяха усвоили -Джърси Прескот и Ванеса Мейн.

Джърси беше с черна коса, черни очи и лукава усмивка. Ванеса имаше къдрава черна коса и сиви очи. И двамата изглеждаха мили, въпреки, че бяха в "Слидерин".

-А аз не съм доволен! -каза Фоукс и се изправи. -Ще се наложи да търся нов преподавател по Вълшебство.

Кръвта на Ник кипна, а белега го заболя. Той стана на крака и извика:

-Сигурно пак ще е някой от старата пасмина смъртожадни, нали?

Фоукс веднага впери поглед в него. След това се възцари тишина и новият "добър и мил" директор се приближи към момчето.

-Дори и така да е, това не е твоя работа, О'Брайън. Така ли се отнасяш с човека който ти е спасил живота? -след това се огледа нагло.