Училище за знаменитости

Шейсет и Осма Глава

- Мамка му, дай ми телефона!- бързо отскубнах устройството от ръцете на пияницата и го долепих до ухото си.

- Лизи? Какво става, за бога, къде си?!

- Хари, успокой се, нищо ми няма. В един бар съм и-

- В бар ли?! Какво търсиш там? Лизи, пияна ли си, или така ми звучиш?

- Какво?! Аз?! Не! Виж, наистина няма нищо, за което да се тревожиш.

- Ами този тип от преди малко?!

- Казах му, че си имам гадже и му предоставих доказателство.

- Чакай...казала си му, че сме гаджета?- вече можех да усетя самодоволната усмивка, която се бе лепнала на лицето му.

- Мхм...

- Лизи?

- Мхм...

- Казах на оня, че ако те докосне, че го смачкам.

- Чао, Хари.- извъртях очи, засмях се силно и затворих, игнорирайки молбите му да не го оставям.

Беше толкова очарователен...И сладък. И сантиментален, перфектен, идеален, изумителен...А аз бях пияна. Ама много.
Все пак се върнах на сепарето и до края на вечерта още няколко вида алкохол мина през ръцете ми, докато вече не можех да кажа колко пръста ми показва Камерън.

- А сега колко пръста показвам?- попита ме той към 2:30.

- Четири!

- Не, два. Идеално, ти си перфектно пияна! Вече можем да си тръгваме.

- Но аз искам още да танцувам!

- Хайде, хайде, не бъди бебе.

В битката за алкохола победи по- трезвеният от нас. Позволих му да ме откара вкъщи, като преди това ме наблъска със сто вида хапчета за глава и корем.

- Лека нощ, и не излизай пред вашите, докато имаш махмурлук.

- Лека нощ и не ми казвай какво да правя!- последното нещо, което чух, бе силния смях на приятеля си.

След няколко седмици нещата вкъщи се успокоиха. Нямаше смисъл, всички бяхме наясно, че няма какво друго да сторим, освен да се опитаме да забравим за всичките долни манипулации на семейство Скот и да преглътнем загубата на парите, които едва ли щяхме да видим отново. Но както повтаряше Виктория през тези седмици "важното е всички да сме живи и здрави и да се крепим заедно като истинско семейство". А Дейвид...той се извини за думите си в онази нощ. Аз не му се сърдих- той беше по- избухлив и първосигнален, нямаше смисъл да го опреквам. С една дума- всичко отново си тръгна по старому. Оливия се опита да се свърже с мен многократно, но аз нямах намерение да поддържам контакт с когото и да е от онова семейство. Знаех, че тя е по- различна от брат ми и родителите им, но просто все още я приемах за част от тях. А вече бях взела твърдо решение- да задържа около себе си само хората, които с постъпките си ежедневно печелят доверието ми и знам, че никога няма да ме предадат. Доста стесних приятелския си кръг, но всичко беше за добро.