Училище за знаменитости

Шейсет и Седма Глава

- Дейвид, все пак той е брат на Лизи, тя нямаше как да знае какво е намислил...

- И какво от това, че й е брат?! Не се бяха виждали от 10 години, та те едва се познаваха! Но Лизи си е такава, доверява се на всички...наистина е страшно наивна.

- Татко-

- Не, точно така е. Обичам я, но тя просто не беше готова за всичко това...Ние сме свикнали винаги някой да иска да се възползва от славата и парите ни, но не и тя.

- Дейвид, достстъчно! Тя ни е дъщеря и е част от нас!

- Виктория, аз също страшно много я обичам, толкова се гордея с жената, в която се превърна...Но и ти виждаш, че тя не е като нас. Просто не е Бекъм. Опитваме се да я променим, но тя си остава прекалено добронамерена и лесно доверяваща се...Това са качества, които не са присъщи за нашата среда на живот.

- Татко, тя няма нужда да се променя. Лошо ли е това,че си имаме собствена пътеводна звезда? Тя е онази чистота и доброта, от която всички ние се нуждаем. Не знам за вас, но за мен тя е истинско семейство, тя винаги ще бъде моя сестра.

- Бруклин, това са неща за възрастни. Ти просто си търсиш партньор в щуротиите!

- Може да съм на 16, но знам, че колкото и да обвинявате този и онзи, няма как да си върнете парите. Това са напразни спорове!

Не можех да слушам повече. Поставих ръка върху устата си и се втурнах към стаята си. За стотен път тази седмица плачех неудържимо. Винаги имаше някаква причина. Винаги нещо оплесквах. Винаги бях виновна. Аз бях едно ходещо бетствие. Чувствах се смазана, неспособна да понеса повече. Дейвид беше прав, колкото и да се опитвах, нямаше как да принадлежа на този техен свят. Нямаше как да излизам с човек като Хари, нито пък да имам нормални взаимоотношения с брат си. Защото тези неща вървяха ръка за ръка с милиони други проблеми. И аз не бях подготвена за подобни препятствия, само за да мога най- накрая да съм щастлива.

Късно през нощта заспах, потънала в мрачните си мисли, които ме държаха будна часове наред.

На сутринта едвам станах. Облякох чифт черни дънки, черна тениска и черни маратонки. Не ми беше на дневен ред това, да изглеждам като модел.

В двора на училището видях Тейлър. Чак тогава се сетих за онзи път, в който я видях да говори с Ейдън. С няколко крачки стигнах до нея и грубо грабнах лакътя й.