Bad Boy | C.D.

Липсваше ми ужасно много

Следваща глава при 85-90 вота! ОБИЧАМ ВИ! <3 

*Гледната точка на Скайлин*

Насилих се да отворя очите си. Отначало погледът ми беше размазан, но скоро вече можех да фокусирам. Огледах обстановката около мен. Бяла стая, неудобно легло, мирише на лекарства. Мисля, че се намирах в болница. Но как се озовах тук? Върнах се към последното, което си спомням. Размазване на зрението, падане, тъмнина, писък.

Опитах се да стана, но болка в областта на крака ми ме спря. Чух как вратата се отваря и завъртях главата си към нея. Погледа ми се срещна с този на майка ми, тя ококори очите си, когато ме видя и бързо дотича до мен.

-Добре ли си, миличка?-попита загрижено, хващайки ръката ми.

-Кракът ме боли.-отговорих честно.

-Нормално е, ударила си го лошо, но за щастие не е е счупен.-погледнах към него и видях, че е превързан.

-Лельо донесох..-вратата се отвори и аз обърнах погледа си към вратата и видях Ник, братовчед ми-Скай, ти си будна?-затвори вратата и бързо дойде до мен.

-Ник? Какво правиш тук?-попитах и го погледнах объркано.

-Леля ти и двамата ти братовчеди ни дойдоха на гости. Това исках да ти кажа, когато те виках. Но ти падна и...-не успя да довърши, а се разплака.

-Не плачи, мамо, нищо особено не е станало.-усмихнах й се и се надигнах, за да я прегърна.

Тя обви силно ръцете си около тялото ми. Ник стоеше отстрани и неловко почесваше врата си.

-О, ела и ти.-казах, преди да се засмея.

Той се усмихна и се включи към прегръдката.

-Липсваше ми, малчо.-каза и се засмя.

Вдигнах погледа си и го погледнах намръщено, знаеше, че мразя да ме наричат така,но не спираше да ме дразни.

-Значи леля и Елинор също са тук?-попитах, когато се отделихме.

-Да, но отидоха в кафенето.-обясни майка ми, а аз кимнах.

-Колко време съм била в безсъзнание?-погледнах към майка си, после към Ник.

-22 часа.-отговори майка ми.

-Доста съм си поспала.-казах и се засмях.

Вратата на стаята за пореден път се отвори, но този път от там влезе мъж, облечен в бяла престилка. Явно доктора.