Bad Boy | C.D.

Със сигурност ще запомня тази среща

Сърфирах из Tumblr, лежейки по корем на леглото си. Беше петък и аз се бях прибрала по рано от работа. Погледнах часовника, намиращ се на нощното шкафче и безпокойство заля тялото ми. Не оставаше много до срещата с Камерън, а аз не изпитвах желание да го виждам. Реших, че е крайно време да се облека, макар и тайно да се надявах Камерън да не се появи. Станах лениво от леглото, когато чух как телефона ми избръмча. Взех го и видях, че имам съобщение от непознат номер. Отворих го.

„Ще те изведа на вечеря. Бъди готова." К.Д

Веднага се усетих от кой е. Явно съдбата не е на моя страна и той не беше забравил. Но откъде ми имаше номера?

Не отговорих, а се запътих към гардероба. Извадих тесни дънки и черна, свободна блузка. Хванах подгъва на тенеската си и я свалих. На нейно място облякох блузката, която ми стоеше сладко. Щом облякох и дънките, взех дрехите от пода и ги хвърлих в коша, предназначен за мръсно пране. Оставих косата си спусната по раменете, нямах намерение да я правя в прическа. Сложих си малко спирала и миглите ми станаха дълги и тъмни. Сложих и малко червило на устните си, което беше бебешко розово. Поех си дълбоко въздух.

Сложих телефона си в чантата, заедно с ключовете и още някои важни неща. Камерън трябваше да е тук в 20:00, а сега часовника показваше 19:53. С всяка изминала минута сърцето ми биеше по-бързо и по-бързо.

Сякаш като по часовник, точно в 20:00 чух как кола спира отвън. Приближих се до големия прозорец в стаята ми и погледнах. Видях как Камерън слезе от колата си и затръшна силно вратата. С нежелание взех якето си и нахлузих обувките си. Излязох от стаята си, надявайки се вечерта да свърши възможно най-бързо. Неохотно заслизах по стълбите, когато чух почукване на вратата. Доближих се до вратата и я отворих, виждайки Камерън, който имаше голяма усмивка на лицето си.

-Здравей, любов.

Опита се да ме целуне, но аз завъртях главата си и устните му докоснаха бузата ми.

-Хайде.-казах и неохотно излязох.

Обърнах се, за да заключа вратата. След като го направих, Камерън хвана ръката ми и ме поведе към автомобила си. Отвори вратата ми и аз се настаних, след което той притича до шофьорското място. Пътувахме в тишина, само музиката звучаща от радиото изпълваше тишината. Бях нервна, в момента исках да съм си вкъщи, а не на среща с Камерън, който честно казано ме плашеше.